Снежнки през квадратна решетка падат,
измъчени души страдат.
За тях таз решетка
Е като за волна птичка клетка.
Сипе се снега, пада
като фон на тази тъжна балада
Посветена на всички тях,
които по пътя си съзрях,
чийто поглед е вечно празен,
а плачат заразен.
Презирани,
от обществото неразбирани.
Често използвани като пешка
тяхната съдба е тежка.
Наказани млади още, без да са допуснали грешка,
Всички им гледат с насмешка.
Но макар и лицата им да не са красиви.
Още с кал покрити - сиви
Бе тъй красива тяхната подкрепа,
и макар храната им едва да запъкваше шепа,
те биха я споделили с ближния,
за да го спасят от среща с всешивния.
И са тъй красиви сърцата им дълбоки,
побеждавайки богаташите жестоки.
Олелее, как да опиша това... само вижте с какво съм се занимава в часовете по мат в седми клас. Добре, ами как да го обясня, не трябва да четете буквално. Всъщност идеята ми дойде, когато докато си ходех към даскало една сутрин, видях как заплашваха и направо си биеха някво момче пред даскалото им (смис минавах от там, за да си стигна до моето даскало) и един вид в ролята на "беднякът" е това момчето, дето го биеха, а в ролята на "богаташите" са побойниците и аз нямам идея как съм направила такава връзка, но дам. Затова главния в историята е презиран от обществото и неразбран. Имам предвид... че те бяха просто деца... никой не заслужава такова отношение. Просто това тормозът е отвратително нещо и изобщо не трябва да съществува.
ESTÁS LEYENDO
An artist's work
PoesíaДобре, знам, че по принцип качвам неща свързани с BTS, но имам едни тефтери със стихотворения, разкази, истории, които съм псиала от четвърти клас до днешно време и си казах, че най-накрая е време да ги види бял свят. Нямате идея колко ме е срам да...
