Минаха толкова много години от разговорите им изпълнени с наслада, от срещите им до късно вечер. Мечтаеха заедно всяка вечер, гледайки към красивите неразделни, безбройни звезди.
- Мина много време... Защо сега? Не мислиш ли че щеше да е по-добре изобщо да не ме търсиш? - каза Субин през насълзените си очи.
- Ех... Така е... Но знаеш ли... Бих прекарал последното си време с теб...
- Йонджун... Помниш ли времената... Измина толкова време... Години, Йонджун, години... Нашите срещи, дълги и прекрасни разговори...
- Помня ги. Знаеш ли нещо... Записвах разговорите ни... Както и пазя снимки от срещите ни...
- Ах, аз нямам нито един запис или снимка...
- Помниш ли какво ти казах на 30 декември 2024 година?
- „Ти си моята сродна душа и колкото и време да мине запомни едно... Обичам те” - цитира Субин
- Помниш го?
- Ех... Откакто ми го каза в деня преди да спрем контакта си го помня пределно ясно. Винаги ми се въртеше в главата.
- Съжалявам, Субин...
- Кажи ми просто... Защо не се свърза с мен по-рано, защо не се върна в града... Защо ти се отдалечи от мен?
- Историята е дълга...
- Искам да знам това!
- Сигурен ли си, че искаш последния ни разговор да бъде проведен по този начин?
Субин просто замълча. Той стана и отиде до прозореца, поглеждайки нагоре. Небето се превръщаше в сянка от огнена жарава.
Не.
Не, той не искаше да прекара последните си мигове с Йонджун така. Той изобщо не искаше да хаби времето си с него безсмислено с обяснения.
YOU ARE READING
Soulmates | Yeonbin ff
Fanfiction[✘] : В следващия живот ще те намеря! Възможно ли е сродните души да бъдат разделени? Целият свят се срива пред очите им... Достигайки през душевната им връзка за последен път, те прекараха последните си мигове с взаимните си гласове.
