Soulmates | Yeonbin ff

~ Chapter 3 ~

Вятърът поклащаше лавандулките леко. Разнасяше се приятна, успокояваща миризма. Субин реши просто да седне на земята, оставяйки телефона до него. Беше се загледал в хоризонта.

Погледа му случайно се измести към фигурата, бавно приближаваща към него.

Момчето застана малко повече от метър и се взираше в Субин, както и той в него.

- Субин... - той се изправи подавайки ръка към другия.

- Ах, нямам време за това. - отговори момчето кратко и бързо, вдигайки телефона си от земята.

Нима го отряза? Нима Субин беше така грубо отрязан? И няма да го види повече?

- Идваш ли често тук? - проговори отново той.

- Да. Успокоявам тъгата си тук. Трябва ли да намеря ново място?

- Не, не имах това в предвид...

- Ясно. А ти тук ли ще идваш вече?

- Ако ти преча не.

- Ах, не мога да кажа, че ми пречиш.

- Разбира се. Не ми изглеждаш толкова груб.

- Щом е така ще е по-добре да се запознаем... Йонджун. - той подаде ръката си, за да се здрависат.

- Спомена тъга... Искаш ли да ми споделиш?

- Не мислиш ли, че е прекалено рано? Пък и е лично, не съм го споделял с никого.

- Добре както и да е. Сега оставаш ли или си тръгваш.

- Имам работа и трябва да се прибера. Дай си номера.

- *телефонен номер*

- Благодаря. До чуване.

Точно преди Йонджун да тръгне заваля. Усилваше се с бърза скорост.

- Имаш ли чадър? - попита Субин.

- Не.

- Заповядай моя. - Субин, усмихвайки се му подаде чадъра си.

- Ти нямаш... Далеч ли живееш.

- Не на близо съм. Ще се оправя тръгвай.

- Добре. Благодаря ти.

Йонджун тръгна, а Субин остана там гледайки го докато се отдалечава.

Вятъра постепенно ставаше по-силен и разклащаше лавандушките по-силно. Субин продължаваше да стои на едно място под дъжда докато не звънна телефона му. Изписа се името на Бомгю.

- Къде си?

- На поляната.

- Йонджун дойде ли.

- Да, ще ти разказвам после.

- Хубаво. Чадър имаш ли?

- Не.

- Ще се прибираш ли?

- Да след малко идвам. Ти да не си в дома ми?

- Да. Взех и пица като идвах.

- Ах, браво. Ядеше ми се. Идвам след малко, не я изядай!

- Няма спокойно.

Красивата полянка стана кална, а цветчетата се свиха. Ах, не беше подходящото време за дъжд въпреки, че Субин го обичаше. Небето от чисто и светло стана мрачно и въпреки, че все още не беше вечер изглеждаше така. Докато той вървеше по безлюдната вече улица мислеше за Йонджун. Всъщност е странен. Но някак... Когато беше около него не си спомняше за онова чувство преди. Онова чувство на самота и на разбираемост. Наистина странна ситуация. Това сякаш беше от онези к-драми където се срещат и се влюбват, но някак не го осъзнават в началото. Но мозъкът му все още твърдеше, че това е просто странна симпатия. Може би ще отмине?

Спомни си за мислите по-рано през дена... Сродна душа...