Soulmates | Yeonbin ff

~ Chapter 7 ~

- Какво?

- Ах, ще ти разкажа... Запознах се с момче в училище. Тормозеха го често. Той беше две година по-малък от мен и едни идиоти от моя клас постоянно го закачаха. Аз го защитавах тогава. Бях по-силен от тях, така че след време спряха да го закачат. Бяхме приятели, но и двамата започнахме да изпитваме чувства един към друг. Аз бях мил с него защото имаше проблеми с родителите си и не му беше лесно, но гледах да съм винаги до него. Преди година направих грешка да му изневеря, да се напия много и всеки ден без да спирам, да избягам и го оставих за седмица без да му се обаждам или да се появявам в училище. Изродите, които го тормозеха до колкото разбрах бяха започнали отново. Когато осъзнах грешката си се върнах, но ми казаха, че се е самоубил защото освен проблемите си е бил и като ходещ труп, отегчен, изморен, недоспал, съсипан. Аз съжалявах и се самообвинявах дълго време. И сега не спирам да го правя. Когато му обещах да съм винаги с него бяхме на лавандулата поляна. - обясни Йонджун с леки сълзи в очите си.

Субин усети това чувство... Сякаш знае всичко това...

- Как е името му?

- Канг Техьон.

Техьон... Знаеше си... Субин очевидно изглеждаше изненадан.

- Какво? Защо гледаш така?

- Момчето, което беше с мен в деня когато се видяхме помниш ли го?

- Да.

- Той ми е най-добър приятел. Този Техьон беше в предишното му училище, което явно е било и твое. Бомгю ми говореше, че е виждал момче в очевидно лошо състояние... От класа му разбра, че се казва Техьон. Също ми казваше, че е искал да му помогне, но не е знаел как и дали всъщност това ще навреди по някакъж начин на Техьон. После когато разбра, че се е самоубил съжаляваше много, че не е говорил с него.

- Ех... Но все пак приятелят ти не е виновен, а аз. Ако не бях направил тези тъпи грешки нямаше да стане това.

- Когато му изневери обичаше ли го?

- Бавно чувствата ми към него се изпаряваха... Не знаех какво да правя, как той ще приеме това... Беше ме страх, че след всичките си проблеми ще му дойде в повече най-близкият му човек да го изостави. Но исках най-доброто за него. Въпреки, че сега не изпитвам това което тогава го обичам като човек и приятел. Така че съжалявам много...

- Ах, ситуацията не е била добре. Все пак всеки заслужава втори шанс, нали?

- Може би си прав. Трябва да започна отначало...

- До теб съм.

- Благодаря ти.

- Искаш ли да тръгваме?

- Да.

Субин остави парите на масата и двамата тръгнаха към лавандулата полянка.

Когато стигнаха пред тях отново се откри красивата гледка от вчера преди да завали силно. Те седнаха на тревата в мълчание. И двамата не знаеха какво да си кажат повече, но нямаше смисъл да си тръгнат.

Минаха 2 минути и Йонджун се изправи от земята и погледна към Субин.

- Знаеш ли? Помниш ли първия ден? Всъщност имаше причина да те гледам така странно...

Субин не каза нищо, така че той имаше възможност да продължи.

- Ти ме гледаше по същия начин... Чудех се дали тогава изпита странното чувство... Ах, нямам идея как да го обясня, но е нещо като все едно си намери сродната си душа...

Субин остана безмълвен... Не можеше да повярва, че това не го е изпитал само той.

- Знаеш ли... Може би съм готов да започна нещо ново и този път без грешки и болка... - Йонджун прекъсна мислите си до тук, разбивайки усните си с тези на Субин в нежна целувка.