Последното поколение

Алек

Полубрат ми пристигна няколко дни след като баща ми изкара София от карцера.

Както винаги, Баян се движеше наперено като паун, показвайки мусколестите си ръце. Развяваше тъмната си коса, която блестеше на яркото юлско слънце, а сините му очи (същите като на баща ми) и мазната му усмивка обръщаха внимание на всяко от момичетата, насъбрали се да видят как незаконният син на Премиера се прибира у дома след три години.

- Малко братче! - засмя се Баян и ме притисна в силна прегръдка.

Завъртях очи до врата му.

Толкова ли много исках един път в проклетия си живот Баян да не ни нарича братя? Можеше да споделяхме един и същи донор на сперма, но всички знаеха кой от нас е по-достойният за син на Премиера.

- Баща ни ? - попита Баян и се огледа.

При нормални обстоятелства бих му се разкрещял и бих заповядал на някого да му отреже езика, но Кайл беше тук, а неговият преоритет вече не бях аз.

Ако исках да се върна приятеля, трябваше да се изправя срещу баща си и всичко, в което той вярва, за да защитя чародейката.

- Съвещание - отговорих с фалшивата усмивка, за която майка казваше, че кара хората да се чувстват специални, въпреки че са долни копелета. - Трябва да решат какво ще правят с канцлера на Германия.

- Всеки път едно и също - засмя се Баян.- Има ли нужда от помощ? Мога да му разкажа това онова за германеца преди да започна заниманията си със... София, нали?

Усетих как Кайл се сковава зад мен. Ако Баян хвърлеше око на София, можеше да я държи далеч от приятеля ми.

Ухилих се при мисълта, че скоро отново можем да сме неразделни. Да ходим по барове заедно, да тренираме, да разгадаваме мистерии.

Обичах София, но с нея не можех да говоря по начина, по който с Кайл. Не можех да се забавлявам с нея по този начин.

- Не- сбърчих нос.- Нали си знаеш, той се справя по-добре сам.

Няма нужда от наперени учени до себе си, искаше ми се да добавя.

Баян прокара ръка през косата си и се представи на Кайл, като двамата се разговориха за бойни техники. Спряха чак когато стигнахме до стаята на София. Бях сигурен, че могат да говорят още и още и проклетият Баян да настрои Кайл срещу мен, но явно стражите пред вратата на София не бяха достойни, за да чуят.