Последното поколение

София

Името ми е София Итлер. Аз съм по-силна от Премиера. Той няма да ме пречупи.

Три проклети изречения, които струваха по-малко и от прахта в ъгъл на килията ми ме поддържаха жива и готова за бой. Камшици, викове, ритници. Нищо не успя да ме разколебае във верността им.

Бях затворена от 761 дни. Две години и един месец. Не бях виждала страж от 24 часа. Не бях яла от две седмици.

Не бях говорила от 700 дни. Скоро той щеше да се махне, казвах си. Гласът ми не беше завинаги. Силата му не беше завинаги.

Гласът ми ми беше даден, за да стигна дотук. За да намеря Алек.

Поклатих глава и веригите изскърцаха. Алек те предаде, нашемна онзи проклет глас в главата ми и пред очите ми отново се разви онази сцена.

- АЛЕК !- плачех, докато Артър и Джейкъб ме влачеха към Двореца.

Той не ми помогна. Той дори не се обърна към мен. Сякаш бях никого. Сякаш бях нищо. Сякаш не ме обичаше.

Вратата на килията се отвори за първи път от 10 часа. Дори не вдигнах глава. Нямаше смисъл за пореден път да видя тъжните червени очи на Зори. Нямаше смисъл отново да чуя заветното :" Говори с мен. Моля те. Няма кой да те нарани."

Уж нямаше. Но той винаги чуваше гласа ми. Винаги пращаше хората си, подготвени по-добре от преди.

Но човекът, който влезе не беше Зори. Защото Зори не беше толкова едра, нито имаше мириса на борова горичка.

Заради това вдигнах глава, а сълзите се стекоха по бузите ми. Там, в мъждикавата светлина на лампата, към която ми бяха нужни няколко секунди да се приспособя, седеше Кайл. Моя Кайл. Моя най-добър приятел.

Кайл, който не бях виждала от две години. Кайл, който дори не знаеше за намеренията на Премиера.

Разчетох болката в очите му преди да затвори вратата. Чух въздишката му, когато се приближи достатъчно, за да се увери, че съм жива.

- Софи- простена.

Виждах Кайл, бях в столицата, но чувах Кайрън, усещах мириса на изгоряла гума и сяра.

Кайрън, който се изправи срещу майка ни и баща ни, когато ме оставиха под закрилата на Премиера. Кайрън, който ме обичаше, въпреки петте години разлика и рядко се биешу с останалите. Кайрън, който ако знаеше истината, щеше да прекоси целия свят, за да ме спаси.