Следващото междучасие той отиде при нея прегърна я и й каза:
- Това е най-милото нещо което някой е писал за мен. Благодря ти. А щом се отнася до тетрадката... Може ли да я задържа за спомен?
- Разбира се. * тя се усмихна и се разплака от щастие*
- Аз си тръгвам. После ми пиши.
- Чао ☺
Чувстваше се някак различно след всичката тази болка и тъга. Усмихваше се докато се сещаше за прегръдката му. Защото всъщност това беше едно от нещата които искаше. Искаше той да е нейн, но това нямаше как да стане въпреки всичко. Радваше се. Вечерта си писаха постоянно за това какво е имало в тетрадката и как му харесвало. Стана тъмно. Шарлот имаше куче. Трябваше да го разходи, но не беше забелязала колко беше часа докато си пишеха. Приключиха разговора и тя излезна с кучето. На вън беше тъмно. Нея я беше страх от тъмното. Постоянно си мислеше, че някой я следи. Не спираше да се обръща назад, за да е сигурна, че е сама. Разходиха се и се прибраха. Тя вечеря, изкъпа се и си легна. На другия ден тя беше на училище от 08:00.
