На сутринта алармата от телефона й звънна към 7:30. Тя бе мързелива от време на време, особено сутрин. Винаги ставаше в последния момент, защото живееше на 5 минути разстояние от училище. Първата й мисъл беше за него. Радваше се, че ще го види, но се притесняваше какво ще стане. Стана, оправи се, закуси и тръгна за училище. Докато пресичаше улицата пред училище Ива я настигна.
- Хей, какво става? -попита Ива.
- Хей, ами нищо при теб?
- Изглеждаш ми отчаяна. Какво е станало?
- Ами... ами нищо. Притеснявам се за Стенли (така се казваше момчето в което беше влюбена) как ще ме гледа днес.
- Абе ти пък. Какво ти пука. Не те заслужава. Виж го какъв идиот е. Мечтае само за секс. Той няма сърце. Сигурно ще иска да го направите и после ще те зареже. Той е глупак.
- Какъвто ще да е. Първо няма да правя секс, второ той не е идиот и трето 'Обичам го!'
- Ох горката ти.
Докато си говореха ходеха към училище. И вече бяха пред входа. Точно влезнаха, затвориха вратата и звънецът би. Засмяха се. Продължиха да си говорят, докато Шарлот не го видя. Тогава тя погледна към пода и си влезна в стаята. Така беше до едно известно време.
