Teenage TV Broadcast Channel

6 дни преди нещото

-Миличка,хайде ставай.Трябва да заведа баща ти на лекар,а ти трябва да останеш в пекарната.-след думите си,майка ми ме целуна по челото и излезе от стаята ми.6:30.За това време мама сигурно беше приключила с главните поръчки за магазинчетата в района.Станах и се оправих доста бързо.Единствено се чудех между жълтият или синият пуловер,който щеше да покрива тялото ми през целият ден.Избрах жълтият.Обух старите дънки на мама от 90-те.Трябва да отслабна.Мама е жена на средна възраст с доста пищно тяло.Изваяни крака,малка талия,красива руса коса и зелени очи.Когато брат ми се роди,не бяхме особено изненадани.Целият прилича на нея.От начинът,по който говори и стила до походката и държанието.Точно копие на нея.Реших да излезна от стаята,колкото се може по-бързо,за да не събудя Кристофър.Целунах го по челото,вързах косата си и се запътих към хлебопекарната.Още от малки живеем в една стая.В апартаментът над пекарната няма кой знае какво.Две спални,кухня,хол и баня.Апартаментът не е голям,но въпреки това е уютен.Какво повече му трябва на човек?Зад кухнята се намираха стълбите към кухнята на хлебопекарната.Там видях братовчедка си Йона.Леля ми е очаквала момче и са решили да кръстят ,,момченцето" си Йоан,но го промениха на Йона.Братовчедка ми тъкмо роди малко момиченце,за което понякога аз и брат ми се грижим.Леля реши да кръсти момиченцето си на Кристофър-Кристина,защото има малка къдрава руса косичка и зелени очички.Като истинска принцеса е.
-Добро утро!-поздрави ме братовчедка ми като ми посочи къде е униформата на майка ми.Униформата се състои от синя кърпа за коса и бяла престилка.Нищо особено.Погледнах часовника,който стои на стената.Има 15 минути докато отворя.Реших да почистя кафенето и да се приготвя за предстоящият ден.Отключих вратата на хлебопекарната,за да изкарам столовете за кафенето.Всичко се случва в хлебопекарната.Или както казва най-честата ни клиентка,една възрастна жена на име Алис-Чудесното кафе и чудесният хляб са на едно място.
Пък и бих се съгласила.Тя идва всеки ден тук.Понякога,Кристофър прави доставки до домовете със старият мотопед на дядо.Симсон С51 от 84-та година.Аз и Кристофър приемаме тази жена като наша баба,защото,за съжаление,баба ни е починала,когато леля Франческа се е родила.Докато успея да отворя кафенето,Кристофър дойде и ме прегърна,като ме поздрави за добро утро.
-Събота,29 септември.Днес мама и тате правят 20 години от сватбата.Какво ще направим по въпроса?-попита с любопитство в очите и ми се усмихна.Видях,че по зъбите си има шоколад.
-Ако не беше изял едно от кексчетата,щеше да имаме възможност да направим нещо по въпроса-ударих го по рамото и след това обърнах табелата на пекарната на ,,Отворено".-Сега,би ли ме извинил,трябва да обслужа няколко човека.-отворих вратата на бързащите за работа или за вкъщи жени,които идваха всяка сутрин,за да си купят малко хляб,преди да е свършил.Предимството на домът ни е,че се намира в близост до центъра на градчето,но и в същото време-близо до фабриката за хартиени изделия в градът ни.Случва се всеки ден,доста хора с огромни камиони и тонове дърва,които заминават за завода.Има хора,които се спират за кафе и сядат на барчето до мен,където обслужвам повечето хора.Чувала съм истории на много хора за тях и тяхното семейство.Когато излезнах,за да сервирам на една по-възрастна жена,забелязах къщата срещу нашата.Старата къща на семейство Гонзалес.Тези хора не си поплюваха,занимаваха се с наркотици.Вкарваха ги от Испания.Но въпреки това,тези хора бяха много добри и всичко биха направили за техните близки и приятели.Къщата е изоставена от поне 5 години,защото семейството се върнаха в родната си държава.Гледах към къщата с крайчето на окото си,докато сервирах на възрастната жена.Видях Майкъл и Лукас да излизат от къщата с още няколко момчета от училището ни.О,не...Идваха насам.Влезнах набързо в кафенето и след това при братовчедка си в кухнята.
-Какво има?-попита Йона,след като влезнах в кухнята за секунди.-Да не би да си поляла някоя жена с кафе или да си изпуснала сандвич или кексче?-погледна към мен,докато разточваше тестото за питата,която правеше.
-Едни момчета от училище идват насам,какво да правя?-притесних се.Аз???Да се притесня???Около хора от училището ми???Какво се случваше с мен???Невъзможно.
-Те са клиенти,какво толкова може да стане??-след като положи питката в тавата,предназначена за нея,Йона се обърна към мен и ме погледна в очите.-Виж сега.Това са просто твои приятели,няма какво толкова да се случи.Всички твои приятели идват тук,нали?Пък и ако искаш,мога да те заместя и-
-Това е Йона,а това е Марго,така де,вече се познавате.Качваме се горе!-Кристофър влезе в кухнята и прекъсна всичко.Майкъл и Лукас влезнаха.За миг се замислих къде останаха другите момчета,но изкарах тези мисли набързо от главата си.
-Здравей!-поздравиха ме двамата братя в един глас.Поздравих ги обратно и им ,,хвърлих" една усмивка.Майкъл ми даде огромна усмивка,като отметна русите къдрици с пръсти,а Лукас се усмихна леко,докато остави кафевите косъмчета да се подмятат пред очите му.Двамата се пълни противоположности.Много хора биха казали,че Майкъл е по-симпатичният брат,но Лукас е по-човечен.След разговорите от вчера,разбрах,че след инцидент Лукас е спрял да тренира какъвто и да е спорт и са дошли в този град,заради стипендията на Майкъл и повишението на баща им.Бих казала,че Майкъл е прекалено самовлюбен и отворен,докато Лукас е по-затворен и срамежлив.Според мен,Лукас е от хората,които биха изслушала всеки един твой проблем и ще ти помогнат във всеки един момент,докато такива като Майкъл би го игнорирали.Момчетата се качиха нагоре към стаята ни,заедно с Кристофър,докато аз останах да помагам в кафенето.
-Лукас е по-сладък от Майкъл.-отбеляза Йона с леко закачлив глас,като ми намигна.
-А ти си имаш съпруг и малко копие на Кристофър.-целунах я по бузата,на излизане от кухнята.
• • • • • • •
-Е,Кристофър,явно сестра ти е много работлив човек,ти защо не й помагаш?-попита Майкъл и се хвърли на леглото на сестра ми.Лукас се настани в краят на моето и огледа внимателно всеки край на стаята.
-Помагам,когато ми се отдаде възможност,през останалото време гледам детето на Йона,братовчедка ми,видяхте я долу.-посочих с пръст етажа.-Понякога правя доставки със старият мотопед на дядо.
-Яко-отбеляза Майкъл и той се загледа към плакатите,които бяха залепени на стените на стаята.
-Явно доста си падате по 80-те и 90-те със сестра ти-подхвърли Лукас.Майкъл го замери с възглавницата ми.-Хейй,това пък за какво беше???
-Мислиш само за Мати,нали??Ебаси якото парче,има мега як задник,не мислиш ли Лукас?-всички хвърлиха поглед към Лукас и той само кимна с глава,докато продължаваше да оглежда плакатите.Накрая се спря на един шкаф,от който е показваше женско бельо.Явно Марго няма време да почисти стаята,сигурно е много заета,помисли си Лукас и се заслуша в разговора за сексуализиране на тялото на Мати.
-Не е кой знае какво,но родителите й се имат с доста хора в този град.Може да се каже,че е от популярните.-отбеляза Кристофър-Но реално е едно мрънкало,което реално търси клюки и скандали.
-А сестра ти?-попита Майкъл-Тя каква е?-в същият момент влезе майката на Кристофър,за да поздрави момчетата и да им остави кексчета.
-Защо сестра ви не е донесла кексчета??Боже,това невъзпитано дете...-оплака се майката на двете деца,но Кристофър я прекъсна.
-Това не е важно сега.Не я упреквай и без това ти помага достатъчно през цялото време.Сега е заета.Остави я да поработи още 1-2 часа и след това аз ще я заместя.
-Добре,Кристофър-майката отиде и прегърна детето си,поздрави още един път момчетата,като не забрави да ги попита дали искат още нещо.Лукас се зарадва на техният момент и се усмихна широко.Липсваха му времената,когато той и семейството му прекарваха поне малко време заедно.Напоследък всички бяха прекалено заети и той забеляза,че нямат време един за друг,което го затъжи за момент.Но бързо се оттърси от тези мисли,след като Кристофър изкара лаптопа си и предложи да изгледат някой филм.

• • • • • •
-Как е татко?-попитах,след като приключих работа.-Всичко наред ли е?-погледнах към мама и татко с притеснение.Ако му се налагаше още една операция,в този случай аз трябва да започна втора работа,освен да помагам в кафенето.
-Миличка,това е повод за празнуване.Всичко вече е наред,повече не му предстоят операции.Прекъсват му лекарствата и-прекъсна я татко.
-Имам уста и сам мога да кажа.Тази вечер ще поканим леля ти и братовчедка ти,заедно с малката и съпруга й.Все пак,за да отпразнуваме.От сега нататък,ще живеем по-спокойно и лятото ще си позволим да отидем на почивка.-всички се зарадвахме и прегърнахме татко,защото най-накрая се оправи от тежката болест.Сега е време да почистя стаята си и да пооправя,защото през целият ден бях хипер заета.Брат ми беше цял ден с новите си приятели,макар че мама каза,че ще ме замести в кафенето,ама не...Реших да си взема един душ и да помогна,с каквото мога на мама.
• • • • • • •
-И той беше като-ама защо да го правя,като цялата тази техника е безполезна-добави Лиам и се засмя.Лиам е съпругът на братовчедка ми.И двамата са на 20 и вече си имат едно чудесно момиченце.Преди 6 месеца направиха сватбата.Забравих да добавя,докато брат ми е бил навън,той е взел подарък за мама и тате,а братовчедка ми е направила торта за случаят и за тяхната годишнина.За момент изключих и се почувствах много зле,но Кристофър спаси положението,като каза,че подарък е от нас двамата.След вечерята,помогнах със съдовете и последното нещо,което видях е,че заспах малко след полунощ.

Благодаря на малкото хора,които четат тази история.След дългото ми отсъствие в това приложение се радвам,че има хора които все още се интересуват от историите ми.Ако нещо не ви харесва или имате въпроси или идеи за историята,винаги можете да се свържете с мен тук или в инстаграма ми:@ itsmaemar