Teenage TV Broadcast Channel

4 дни преди нещото

Тупур,тупур,тупур,тупур...Чуваха се капките дъжд,които се удряха в прозореца.Този звук ме събуди.Бих заспала отново,ако имах възможността,но тогава погледнах към старият си смартфон и това,което видях беше,че имах 10 минути до алармата.Кристофър все още ме гушкаше,сякаш съм неговата плюшена играчка.Какво се случва в главата на това момче?Явно само той си знае.Станах от леглото,за да мога да си направя закуска за 10-те минути,които ми бяха като бонус днес.Отворих вратата на стаята си и първото нещо,което забелязах беше как тате пие кафето си и чете вестника си,докато мама бързаше да слезе в пекарната.Явно се е успала.Поздравих ги за добро утро и отидох да си направя багета с крема сирене и пуешко.Направих си и мляко с какао,защото в такъв леко хладен ден като днешният ми напомня за зимата,която ще дойде съвсем скоро.Времето се сменя толкова бързо.Вчера беше около 36 градуса през септември,а сега около 20...Явно дните ще се променят към все по-студени с всеки нарастващ ден.Докато изпия топлата си напитка и закуся,докато разказвам на тате за вчерашната ни разходка и за новите момчета в града ни,Кристофър вече бързаше да се оправя.
-Хайде тате,явно е време да се оправям.-целунах го по бузата и отидох към стаята си.Приготвих изпокъсаните си дълги джинси,заедно с една стара блуза на Queen,която мисля,че е била на тате.Обожавам родителите си заради много неща,но това че ме научиха да работя и вкусът за музика,с който свикнах,от както бях малка е нещото,за което съм им най-благодарна.В днешно време няма чак толкова много хора,които да се разбиват на рок от 60-те и 70-те,но с родителите ми винаги имаме моменти,в които просто се радваме на моментите ни заедно и слушаме музика понякога,за да се отпуснем от натовареното ни ежедневие.След като видях,че Кристофър дойде в стаята,реших да побързам и да извърша така наречените ,,процедури" в банята.След измиването на зъбите си се усмихнах на себе си.Нямам търпение да се оттърва от брекетите си след 6 месеца.Пооправих косата си,сресах я набързо,колкото връхчетата на косата ми да докоснат едвам раменете ми.Трябва да оставя косата си да порастне поне малко.Побързах да излезна от банята.Погледнах към часовника,който се намира срещу банята.15 минути.Съвсем достатъчни,за да си оправя учебниците за предназначеният ден.Днес е футболният мач на Майкъл.Сигурно днес само ще тренира,за да се подготви за мача.Защо мисля за Майкъл?Странно.Игнорирах мислите за него много бързо от главата си и реших да побързам.Със сигурност Мати и Сандра ни чакаха пред пекарната.Повиках Кристофър,като му съобщих,че слизам долу в пекарната.Обух кецовете,които все още бяха леко мокри от вчера и слезнах по стълбите,които ме закараха до кухнята на пекарната.Видях как мама приготвяше сандвичите ни за днешният ден и реших да й помогна с опаковането им.Може да сме на 17 години,но все още разчитаме на родителите си,дори и за едни малки сандвичета.Мама приема Мати и Сандра като нейни собствени деца,още откакто бяхме малки.След като свършихме със сандвичите,взех пликовете и сложих един в раницата на Кристофър,който тъкмо слизаше по стълбите.Целунахме мама за чао и поехме към изхода на кафенето.Отпред Мати и Сандра ни чакаха,за да тръгнем за училището с колелетата.Но днес беше ден за автобуса,тъй като времето не е подходящо за велосипеди.Всеки ден ги използваме до училище,макар че Мати може да си позволи да я карат с модерна кола до училище,но въпреки това-тя решава да си остане с нас.Поздравих и двете с една прегръдка и целувка по бузата.Потеглихке към спирката,която се намираше на 20 метра от домът ми.След няколко сладки приказки,пристигнахме до автобуса и всички се качихме.Днес заради лошото време доста хора пътуваха с автобуса. В понеделник имаме 4 часа театрални изкуства,история на изкуството и математика.Радвам се,че в дни като тези,аз винаги имам време да се порадвам на денят и да прекарам малко време със семейството си.Най-вече с малката Кристина.Пристигнахме до училището за много кратък период от време,тъй като спирката,на която се качваме е една от последните.Докато слизах от автобуса,видях две много познати лица.
-Добро утро на бъдещият ни победител днес!!!-Кристофър се извика към Майкъл.Ох,не,сега пак ще ме попита за срещата.Реших да дръпна момичетата заедно с мен и да оставим Кристофър и Майкъл сами.
-Къде отиваме?Защо ни дърпаш??-Мати махна ръката ми от есенното й сако и ме погледна,в очакване на отговор.
-Майкъл се опита да ме покани на среща,докато се прибирахме от пикника.-и двете момичета се погледнаха и се изкискаха,след което аз се зачервих.Никога не правят това,което трябва.Явно очакваха да продължа историята си.-Нека да кажем,че му отказах по мил начин...Все още не съм готова за срещи...-почесах врата си.Това е така.Мисля,че наистина не съм готова за връзка.Мати и Сандра започнаха да обсъждат ,,връзката" ни с Майкъл от първата ни целувка до пенсионирането ни.Единственото,за което си мислех бе новият проект по театрални изкуства,който ни предстои,както всяка година.Проблемът беше,че тази година сме с нова учителка,която все още не познаваме и това ще бъде много трудна за нас задача.След като изчакахме момчетата,видях как Лукас се доближи до мен,за да ме попита няколко нормални изречения за сутринта ми,докато показваше белите си зъбчета,които бяха заобиколени от малки телчета.Усмихнах му се широко и започнахме един малък разговор,докато не се озовахме в така наречената ни ,,учебна стая",която буквално беше едно бюро посредата на сцената ни в училищният театър.Тогава я видяхме.Новата ни учителка.Жена,която не изглежда на не повече от 45.Висока около 170 с руса коса,която падаше по раменете й.Походката й ми напомня за тази на Майкъл-от части тежкарска,но в същото време грациозна и пълна със самочувствие.Червилото върху белите й устни крещеше думата ,,САМОЧУВСТВИЕ".Пише го на челото й.Чертите на лицето й не показват нито една емоция.Бог да ми е на помощ...
-Здравейте,деца!!Аз съм госпожа Уинстън и ще замествам госпожа МакЛий,докато тя е в майчинство.-гласът й носеше капка щастие и позитивизъм.-Но това не значи,че ще можете да ме разигравате и да не си вършите проектите.Та нека да започваме.-Явно не си поплюва.Жената ме погледна и се усмихна.Все още не мога да оформя мнение за нея.Или по-скоро не мога да разчета характера й.-Първото нещо,което ще направим е да се запознаем.Кажете първото си име и защо сте записали точно този предмет.-госпожа Уинстън посочи повече ученици с писалката,която беше в ръката й.Красив червен маникюр.Доста самоуверена жена.Докато се опитвах да разчета характера й,усетих как сините й очи се забиха право в мен.
-Е?Ти какво можеш да ми кажеш за себе си?
-Марго.Фотография.Бих казала и кинография-погледнах с крайчетата на очите си Лукас,който седеше до дясната ми страна.
-Защо според теб фотографията е театрално изкуство?С какво фотографията е специална в театъра?-тези въпроси не ги очаквах.Явно иска да ме тества.
-Първите снимки в театъра са направени с фотоапарат.Това можем и сами да си го тълкуваме.Фотографията и кинографията допринасят за това театъра да бъде пред малките и големи екрани на много хора.Възможността да разпространиш нещо,което ще ти помогне да се сдобиеш с информация или пък да те разсее от обърканото ти ежедневие.-Ех,Марго...Спри да философстваш...Погледнах госпожа Уинстън право в очите-Театралната фотография и театралните филми са помогнали много за разпространението на този тип изкуства по целият свят,не мислите ли така?-повдигнах едната си вежда.Туше.В замяна получих изненадан поглед от страна на русокосата жена,която седеше пред мен.След това премести писалката си върху още няколко човека,докато не приключи с научаването на имената на хората в стаята.
-Добре деца,време е за проектите ви.-по-възрастната от нас жена се огледа,сякаш търсеше някого с поглед.-Тази година ви изискват да имате повече оценки по предмета и вместо един проект,който ще заема 90% от оценката ви,този път ще имате 5 проекта,които ще са ви достатъчни,за да завършите този срок.Първият проект е отговорите ви,които дадохте на зададените от мен въпроси.Сега ще ви сложа в групи по двама.Имате 18 дни до представянето на първите си проекти.След това ще обсъдим няколко бързи урока и след това ще се заемете по работата за останалите проекти.-жената посочи кой с кой ще е в група.Аз и Кристофър ще сме в една група.Можем да приключим с проекта си още тази вечер.
-Като първи проект тази година,реших да ви оставя да правите това,което казахте,че ви е привлякло в записването на този предмет.Може да е 5-минутна пиеса,която вие сте написали или декор,който сами сте изготвили.-звънецът би.Това значеше само едно-край на часът.Аз останах в стаята,докато госпожа Уинстън не ме извика пред нейното бюро.
-Бих казала добра гледна точка,ако трябва да говорим за часът ни.Но не заради това те извиках.Не знам дали Майкъл и Лукас ти поясниха за тази вечер.-кимнах с глава,пределно ми е ясно защо този разговор е налице в момента-Ако не е много,бихте ли донесли хляб за вечерята,защото днес сутринта не ми остана време да замеся тесто и се надявам да не е проблем.Ако трябва ще си платя.-усмихнах се на госпожата.Отказах парите й и й обещах,че за общата ни вечеря заедно ще донеса от най-големият и от най-пресният хляб,от който имаме в пекарната.Най-накраят междучасието свърши.През следващият час госпожа Уинстън ни показваше театрални техники,които са близо до ситуации в реалният живот и как да реагираме,ако се случи нещо такова.Бих казала,че тази жена ни учи на неща,които реално биха ни потрябвали в живота.След това ни разпредели по групи по четирима и ни накара да изберем ситуация,която да разиграем пред всички останали.Бях в група заедно с Яна,Лиам и Майкъл.Яна е едно тихо момиче от часовете по театрални изкуства,виждала съм я и в часовете по математика на Кристофър.Лиам е приятел с Майкъл,това ми стана ясно,тъй като и двамата са в отбора по футбол на гимназията ни.И четиримата се надвесихме върху чинът,което служеше за бюро на госпожа Уинстън.
-Какво ще кажете за момиче,което отрязва момче или обратното?Момчето да отреже момичето и да откаже предложението й за среща?-предложи Майкъл,докато ме гледаше в очите.Защо трябваше да заставам точно срещу него??
-Съгласен,но-замисли се Лиам-нека момичето да отреже момчето.В днешно време повечето момиче отказват срещи,защото не си падат по момчето.
-Добре,а втората сцена?Кой с кого ще играе?-попита Яна.Явно беше притеснена с кого ще се падне.Ами...Разбирам те,момиче.Аз също.Най-вече в такава ситуация,която се отнася за случка,в която имам връзка.Пределно ясно ми е,че Майкъл нарочно предложи тази сцена.Особено като знае,че в тези часове майка му ще ни преподава.
-Аз и Марго и ти и Лиам-отговори Майкъл с широка усмивка на лицето.Яна и Лиам също се усмихнаха,докато аз усещах яростта в себе си.Знаех си.Знаех си,че това ще стане.
-Съгласна-изкарах фалшивата си усмивка,но през яростният ми поглед се четяха истинските ми чувства към следващите няколко минути,в които ние щяхме да играем.Яна и Лиам предложиха да са първи.След като разпределихме репликите и как точно ще се разиграят случката,те започнаха с играта си.Докато всички аплодираха двамата млади ,,актьори",чухме как звънецът би.
-Ще продължим след часа-госпожа Уинстън размаха писалката си и стана от мястото,на което беше седнала.Нашият малък училищен театър се изпразни много бързо.Останахме аз,Яна и Майкъл.
-Аз ще отида до лафката,някой случайно да иска нещо?-попита Яна,докато вадеше пари от джоба си.Майкъл й подаде пари и каза да му вземе една вода.До тряскането на вратата на театъра усещах как напрежението между мен и Майкъл се надигаше.
-Е?Кога ще започвате проекта с Кристофър?-попита Майкъл,докато седна на краят на сцената.Реших да седна до него и да се държа нормално.
-Може би тази вечер или през уикенда.Все още не сме говорили и не знам.-седнах до него и се загледах в чертите на лицето му.
-Какво ме гледаш?Толкова ли съм прелестен?-широката му усмивка засия на лицето.Виждах малките звездички,които блестяха в очите му.-Виж,извинявай за вчера и за днес.Просто искам да се поправя по някакъв начин и да ми дадеш шанс.-замълча за минута.
-Какъв шанс?Да излезна на среща с теб?-той поклати глава.-Добре,но ми дай време.-Зарадва се и ме прегърна силно.Обви ръцете си около гърба ми и ме придърпа силно към себе си.Неочаквано за мен движение,което ме остави приятно изненадана.Останах в ръцете му за няколко секунди,докато не се отделих бързо,след като чух отварянето на вратата.Поседяхме още малко и след това започнаха и останалите да идват,докато най-накрая не дойде и майката на двамата братя.Сега беше ред за нашето малко шоу.Майкъл стана от краят на сцената и ми подаде ръка,за да мога и аз да стана.Майкъл отново обясни идеята ни и започна с репликата си като прибра ръце в джобовете си и ме погледна право в очите.
-Виж,знам,че нещата между нас са странни напоследък,но имам чувства към теб и бих искал да те поканя на среща.-Майкъл извади едната ръка от джоба си и хвана моята.Аз бързо дръпнах моята,за да предам ефект на сцената,която трябваше да разиграем.
-Съжалявам,но трябва да откажа на предложението ти.-отговорих и направих тъжен поглед,за да допълня драматичният ефект в думите си.
-Но защо трябва да ми отказваш?Нямаш ли чувства към мен?Виждам,че се държиш различно,когато съм с теб.-отговори Майкъл.Това ми напомня за вчерашният ден.
-Добавете малко мистерия и изненада в разговора,не го опростявайте до такава степен-извика годпожа Уинстън,докато продължаваше да размахва с писалката си.Замълчах за секунда,за да помисля за отговорът на тези въпроси.
-Какво ако нямам чувства,а реално се държа различно с теб поради друга причина?Или какво ако имам чувства,но не искам да приемам поканата ти за среща?Как ще се почувстваш ако някой те притиска по този начин?-само за това помислих.Други думи не ми дойдоха в главата.
-А защо чувствата ми към теб трябва да бъдат пренебрегвани и ти да пренебрегваш своите?Не можем ли да сме заедно?-Майкъл се доближи по-близо до мен и хвана ръката ми.
-Марго измисли добър отговор на този въпрос,за да може директно да го отрежеш,за да може сцената да не се проточи твърде дълго.-отново гласът на госпожа Уинстън проникна между мислите ми за отговор.
-А защо просто не те пренебрегна,защото искам свобода в живота си?Не искам да приемам поканата ти за среща,защото за мен винаги ще си останеш с визията на задник,който си още от моментът,в който се запознахме.-помислих над думите си.Той наистина ли беше просто един задник за мен или човек,към който имам чувства.След изказаното мнение от учителката срещу нас,ние се настанихме по местата си и до краят на следващите 2 часа не си и проговорихме.
• • • • • • •
-Време за математика-извика Кристофър.
-По-скоро история на изкуството.-поправих го и застанах до него,а след това усетих как двете ми приятелки се присъединиха за нас и ни хванаха за ръце.Четиримата поехме към следващият предмет,който ни очакваше.И то най-вече при най-скучният учител в цялото училище.Господин Раянс.Независимо от това колко скучен е предмета,този човек може да го направи още по-скучен.Настанихме се на местата си в класната стая.За съжаление на този предмет сме се записали само аз и Мати.Ами...Явно и падналият Лукас,който събираше учебниците си от пода.Тъй като чинът ми се намира непосредствено близо до вратата реших да му помогна със събирането им.
-Благодаря.-опита се да стане,но след това му подадох ръка.
-Няма проблем.Следващияг път внимавай,защото дървената дъска пред класната стая не е направена както трябва и понякога се мести.-той седна на чинът зад мен,непосредствено близо до мен и Мати.Часът започна и всички отворихме тетрадките си,за да запишем днешният план.Тези 40 минути ми се сториха като пълен Ад.Математика.Поне седя до Кристофър и няма да ми е скучно през целият час.Радвам се,че в часовете по математика седим на старите бюра по химия,които са предназначени за двама човека.Господин Питърс влезе в стаята и ни поздрави,като представи новите ни съученици.Така де,Лукас и Майкъл.След дългият час по математика,който беше пълен с шушукането на Мадисън и Кейтлин за това колко секси са двамата братя,аз се запътих към спирката,за да хвана първият автобус.Все пак навън времето е доста кофти,пък и аз веднага трябва да се заема с грижите за Кристина.Тъкмо се качих в автобуса и усетих как една ръка докосва рамото ми.Веднага се обърнах.Майкъл.
-Защо след часът по театрални изкуства ме игнорираш?-попита ме Майкъл с доста тъжен поглед на лицето.-Наистина ли за теб съм ,,просто един задник"?Кажи ми честно.-пробиваше ме с погледа си.
-Нека поговорим друг път,трябва да гледам Кристина.-тъкмо дойде спирката,на която трябва и двамата да слезем.
-Мача ми днес се отмени заради атмосферните условия-обясни,докато слизахме от автобуса.-Ако времето утре е чудесно,мачът ще се проведе.Ако не се проведе-ще те чакам в 16:00 тук-посочи спирката,на която бяхме слезнали.-Но ако се проведе-ще те чакам тук в 19:00,за да разбера дали ще ми дадеш втори шанс или не.Ще те изчакам 30 минуги и след това ще знам,че не искаш да бъдеш с мен и приключваме с тази тема и си оставаме само приятели.Съгласна?-поясни ми.
-Съгласна съм-той отново ме прегърна.След това се сбогува с мен и ме изпрати до входа на пекарната,където ме чакаше малката Криси.Веднага отидох и я гушнах като я видях в малката й количка.
-Съжалявам,че закъснях-прегърнах Йона и след това поех малкото сладурче в ръцете си.Малката сладурка е на едвам на 10 месеца,но вече може да ходи и да стъпва на краката си изцяло.Целунах я по бузата и след малко видях как вратата на пекарната се отваря,след което се чу звука на малкото звънче и усетих как малката принцеса беше отнета от ръцете ми.
-Сега е мой ред да й се порадвам.-целуна малкото момиченце,след което сладкият й смях напълни полу-празната пекарна.В дни като тези столовете,които седят отвън седят прибрани вътре в една стаичка,която ползваме за килер.И обикновенно няма толкова хора.-А да ти кажа.Отменили са мача на Майкъл.Поради атмосферни условия.Лиам ми каза.Ще се проведе утре.-значи в 19:00 ще чакам Майкъл тук.-Защо не дойдеш с мен и Сандра?-попита ме изведнъж.Не искам да съм им трето колело.
-Ще дойда с Мати,но ще седим далеч от вас,тъй като знам,че доста се харесвате.-Йона чу разговора ни.
-Малкият Кристофър си има приятелка?Това ли чух?-усмихна се широко Йона.
-А за срещата на Марго никой не говори-добави Кристофър и тръгна с малката Кристина на ръце,за да я качи горе.
-Среща ли?-попита ме отново с усмивка Йона.
-Не е нищо особено.Сцена,която разигравахме с училище.-да,излъгах Йона.Просто моментът не е за такива глупави шегички.Поех право нагоре по стълбите с идеята да се зарадвам на малкото момиченце.Влезнах вкъщи и видях как тате се радваше на малкото детенце.Реших да я оставя малко при него и след това влезнах в стаята си,за да се преоблека в удобната си пижама,която буквално беше широка спортна тениска и къси панталони.Всички момичета знаем свободата,която изпитваме когато си свалим сутиените.И това чувство изпитах в този момент.Отидох в хола и видях часът.Имахме 2 часа,докато трябваше да отидем на гости у семейство Уинстън.Казах на мама,която тъкмо влизаше вкъщи за хлябът,който госпожа Уинстън беше поръчала за довечера.Мама каза,че се е подготвила и че е направила и пай от боровинки.Сега беше време и аз да се порадвам на малката принцеса и на семейството си.
• • • • • • •
Посрещнати от господин Уинстън на вратата,той представи себе си като Питър и стисна ръката на баща ми.Посрещнаха ни вътре и ни казаха,че вечерята е почти готова и че може да изчакаме.Питър Уинстън настани родителите ни на мекият диван в хола,а госпожа Уинстън ни подкани да се качим горе в стаята на Майкъл.Малка двуетажна къща.Стаята на Майкъл се състоеше от почти същото,от което нашата с Кристофър:Плакати навсякъде и тениски на известни футболни отбори,които бяха закачени на стената му.Явно и той си пада по рок от 70-те,ако трябва да съдя по плакатите му.Не ми е споменавал.Лукас се присъедини към нас,мократа му коса падаше пред очите му.Поговорихме си малко в стаята им,докато госпожа Уинстън не ни извика,защото вечерята е готова.Ние слезнахме последни,но изпуснах телефона си на земята.Майкъл го вдигна вместо мен и се запътихме надолу,докато той не ме хвана за ръката.
-Какво има?-попитах го.
-Може ли да те прегърна?-кимнах и той ме дръпна.Обвих ръце около стегнатият му гръб и останахме така за около минута,след което слезнахме долу и се настанихме на масата.Вечерята мина доста добре.Сладки приказки,малко алкохол и добре изкарано време с новите ни приятели.