Вторник.Днес ни очаква нов и интересен ден.Най-вече срещата ми с Майкъл.Реших да приема,защото искам да разгадая характера му,пък и може да се каже,че имам леки симпатии към него.Но най-вече първото.Днес няма да ходя на училище,защото не се чувствам особено добре,но това е възможност за мен да поработя върху проекта ни с Кристофър.След вчерашната ни вечеря,аз и Кристофър обсъдихме малката идея за проекта ни.Във вчерашният час,той обясни за любовта си към музиката и най-простото нещо,което можем да направим във случаят е да намерим информация,която да бъде свързана с три теми едновременно:музика,театър и фотография.Добре,по пътят на логиката вече имаме две теми:фотография на музикалният театър.Единственият филм,който се появи в главата е Кабаре.Това е най-общото,което успях да намеря за проекта ни.Замислих се за една секунда.Веднага станах от леглото си и отидох до старият компютър,който винаги е седял на бюрото на Кристофър,докато на моето седят само и единствено учебници,проекти,рисунките му и моите албуми със снимки и фотоапарата на дядо.Никога няма да забравя моментът,в който дядо ми го подари.
• • • • • •
-Хей,мъник,ела тук-извика се възрастният човек към малкото дете,което тичаше и си играеше с връстниците си.Детенцето не изглеждаше на не повече от 11-годишно.То притича към дядо си и възрастният човек го пое в ръцете си.Прегърна момиченцето силно и след това я разцелува по бузките.Възрастният мъж й подаде една сравнително стара камера,която все още беше с лента.Отвори фотоапарата и изкара лентата,за да покаже на малкото момиченце бъдещите снимки,които съвсем скоро щяха да бъдат изкарани в хартиен формат.
-Защо не ме снимаш заедно с брат ти?-бедничкият старец,който беше застанал на едно малко дървено столче извика малкото момченце.Малкото момченце застана до дядо си,за да може малкото момиченце да заснеме моментът със старият фотоапарат.Чрез насоките на дядо си,малкото игриво детенце се зарадва,че беше направило една много хубава снимка.Възрастният човек се засмя и й обеща,че за 13-тият рожден ден ще й го подари,щом толкова много й е харесал.
• • • • • • •
След като си спомних този момент,очите ми се насълзиха за момент.Бързо се разтърсих и си припомних реалността.Отворих компютъра и реших да си пусна малко музика.Потърсих из свалената музика,докато накрая не достигнах до желаната песен.Днес реших да съм втора смяна в пекарната,за да може мама да си почине,така че имам 4 часа до завършването на моята част на проекта и веднага се заех за работа.
• • • • • • • • •
-Хей!!Къде е Марго?-дръпнах Кристофър,за да му задам въпроса и бързо да получа желаният отговор.
-Днес я няма.Настина и реши да си остане вкъщи.-оставих го да върви по пътя си.Имах още 2 часа,които реших да пропусна,за да съм сигурен,че тя е добре.Първото нещо,което трябва да направя е да отида до сестрата,за да ми даде бележка,защото ми е станало лошо.Предупредих майка си чрез съобщение,че ще се прибера,защото ми е станало лошо и след това се запътих към сестрата.
-Добър ден!-влезнах в стаичката с рафтове от лекарства.
-За бележка ли си?Ооо чакай ти си синът на госпожа Уинстън,не беше ли и във футболният отбор?Момче,не знаеш ли че днес футболистите не карат часове,за да се подготвят за мача???Какво още правиш тук??-жената веднага ме изгони от стаята с препоръките да се прибирам и да потренирам,за да представя училището ни на ниво.Побързах до спирката,за да хвана първият възможен градски автобус,за да се прибера.Тъй като от училището ни предоставят автобуси само за началото и за краят на часовете,трябваше да изчакам за градски или да вървя 30 минути.Предпочетох първото,защото не искам да се изгубя в този голям град.След 10 минути на спирката и малко музика в ушите ми,автобусът пристигна.Заплатих сумата,която беше нужна на шофьора и продължих към дъното на автобуса.Изкарах портмонето си отново,за да видя какви пари имам и дали ще ми останат пари за срещата.Имам около 30 долара,окей кога да купя пица и торта и да си направим пикник в парка и ще ми останат пари,ако мина да взема нещо топло и плодове за настинката й.Не,тази среща е нелепа,ще се прибера и ще взема от спестените ми пари и ще я заведа на хубава среща.Добре,време е да слизам от автобуса.Първото нещо,което направих след като слезнах,беше да се запътя към супермаркета.Вратите пред мен се отвориха и аз се зачудих на къде да тръгна.Нудли?Чай?След бързото ми пазаруване,което се състоеше от кутия с плодов чай,2 нара,няколко праскови и цитруси,се запътих към пекарната.След като е настинала,най-добре щеше да е да я оставя да си почива и да й правя компания.И без това бих се радвал, ако опозная такъв чудат характер като нейният.След няколко минути бях пред пекарната.Влезнах вътре и поздравих братовчедка й Йона.
-А ти не трябва ли да си на училище?
-Ъмм...Хей.Може ли да се кача горе?-попитах с лека нотка притеснение в гласа си.Ако сега ме изпрати наобратно?Едва ли.Дано не.
-Разбира се,Марго би се зарадвала на компанията ти.
• • • • • • • •
Мразя днешният ден.Прекаран целият в нас.Но въпреки това имам малко време за себе си.Пуснах си музика на слушалките и реших да си направя нещо за обяд.Реших да е макарони с доматен сос.Докато танцувах на песента,усетих движение в стаята.Обърнах се.Майкъл.Подскочих за секунда.Свалих слушалките си.
-Какво правиш тук?-попитах го.Не трябваше ли да е на училище?Защо е тук?
-Дано не си хванала нещо заразно.-дойде и ме прегърна.-Нали всичко е наред?Притесних се и реших да дойда и да те видя.Искам да знам,че си добре.-той се е притеснил за мен?Нещо изненадващо.Видях че в ръката си държеше чанта с покупки.
-Какво носиш?-попитах и взех чантата от ръцете му и я оставих на близкият плот.След това разбърках доматеният сос и добавих макароните вътре.С крайчетата на окото си видях,че Майкъл се беше облегнал на малкото островче,което имаме в кухнята.
-Предполагам си гладен?-обърнах главата си към него,но въпреки това той просто ме прегърна през кръста и облегна главата си на рамото ми.
-Просто искам да прекарам малко време с теб,друго не искам...
• • • • • • •
-Маргооооо!!!!Прибрах сее!!!Дано си сготвила нещо за мен,защото съм много гладенн!!-изкрещях,докато не видях нещо,което вече очаквах.Марго и Майкъл спяха прегърнати на малкият диван в хола ни.Реших да не ги притеснявам,а просто да видя какво имаше за обяд.Вече беше минал повече от половината ден.Предполагам тези двамата са си изкарали хубаво днес.
• • • • • • •
Извинявам се за късата глава и от факта,че от доста време не бях качвала.Благодаря на малкото хора,които четат тази история,не искам да давам напразни обещания,но ще се опитвам да качвам всеки уикенд!🥺
CZYTASZ
Teenage TV Broadcast Channel
Przygodowe-Това камера ли е?-добави Кристофър,като остави чадъра си и вдигна непозната чанта. -Няма начин,дай да погледна!-каза замечтаното ми аз,като грабна чантата от ръцете на Кристофър.-Мили боже!!!Наистина е камера!!!Може да снима и да прави клипове!!Къд...
