Teenage TV Broadcast Channel

5 дни преди нещото

-Хайдее!!Ще бъде забавно!!Ще излезем с Майкъл и Лукас-отбеляза Мати,докато оправях грима си.
-Да,но няма да е толкова забавно без Кристофър и Марго!!-отбелязах аз,докато оправях червилото си.Всеки ден нося ярко червено червило.
-Хайде Сандра!!!Защо искаш да си постоянно с Кристофър и Марго?
-Много добре знаеш защо!-отговорих й и се зачервих леко.Харесвам Кристофър още откакто бяхме деца.
-Това ми е пределно ясно,но не виждаш ли нещо друго?-попита Мати.Какво трябва да видя?
• • • • •
-Добро утро!!-събудих се от виковете на приятелите си и първото нещо,което видях беше как Мати и Сандра бяха застанали върху мен,а на другото легло бяха Кристофър и двамата братя.
-Ама!!!ИЗЛИЗАЙТЕ!!!-разкрещях се,защото не приличах на нищо.Най-вече,заради това,че бях без сутиен.Срам ме е от брат ми,пък от непознати...Само момичетата останаха в стаята.Прегърнаха ме и започнаха да се шегуват за гърдите ми и си свалиха и техните сутиени,за да сме квит.Поседяхме си гушнати в стаята ми,докато не реших да се оправям.Днес целият ден е предвиден за почивка и пикник.Явно ще си имаме нови попълнения в клуба на клоуните или както всички наричат нашата групичка.След като си облякох късите панталони и тениската на мама от 90-те,осъзнах колко много приличам на нея,когато е била на моите години.Отидохме в кухнята при момчетата.Макар и да имаме огромна пекарна,кухнята ни не е нищо особено.Кухненски уреди и 3 шкафчета.Повече не ни трябват.Отворих хладилника и видях,че нямаме продукти за сандвичи,след което всички отидохме в пекарната и си взехме няколко от там за пикника.
-Взехте ли си велосипедите?-обърна се Мати към всички.
-Велосипедите ли?-попита Майкъл.-За какво са ни?Толкова далеч ли ще ходим?Та ние нямаме велосипеди.-погледна озадачено  леко изплашено Лукас.
-Можем аз и Марго да вземем мотопеда,пък вие да вземете нашите велоспиеди?-Кристофър погледна двамата братя в очакване за отговор.Те се спогледнаха и нямаха какво друго да кажат освен да.
-Може ли да карам мотопеда?-попита изведнъж Лукас.Кристофър се съгласи,но преди това му показа няколко основни правила и го остави да направи 2-3 кръгчета из квартала.След като се увери,че ще успее да се справи,той се качи на мотопеда и подкани брат си да дойде с него.
-Не!!Мотопедът няма да издържи толкова килограми.Вземи някое момиче с теб-предложи Кристофър.-Например Марго или Мати?Всъщност...-замисли се Кристофър-Вземи Марго.Тя е свикнала със скоростта на мотопеда.И запомни,повече от 60км/ч няма да вдигаш!!!Тя ще ти покаже пътят към Басейнчето.
Не,не,не,не...Не искам да се возя на мотопеда и Кристофър много добре го знае.
-Ами ако им трябва за доставките?-попитах,с надежда да не се кача на мотопеда.Имам травма след последният път,когато се качих.
• • • • • • •
-Хайде!Много добре знаеш,че мога да карам мотопеда!-добави дядо преди да се кача.
-Добре,но не карай много бързо.-цялата треперех от страх,но въпреки това се качих на мотопеда.Качих се едвам-едвам на мотопеда,тъй като бях твърде ниска,за да мога да се кача нормално.Дядо се качи и ме накара да го прегърна за кръста,след което пое по пътя с бавна скорост.След това започна бавно да усилва,докато накрая аз не започнах да пищя.Пищенето.Това е последното нещо,което помня преди да видя черното перде пред очите си.
• • • • • • •
-Къде съм??Къде е дядо?-помръднах ръката си,което жестоко ме заболя.Осъзнах,че съм в болница.-Какво правя тук?-Кристофър ме прегърна силно.
-Успокой се,сега ще те набия.-Кристофър се заяде,както винаги.
-Дядо ти е добре,погледни до теб.-дядо седеше от другата страна на леглото и ме гледаше.Видях,че лявата му ръка и десният му крак са в гипс.Заклевам се,че повече на това нещо няма да се кача.
• • • • • • •
-Виж,този път нищо няма да стане.Всички ще сме добре-прегърна ме Кристофър,като ме увери,че всичко ще е наред.Каза ми да се доверя на Лукас,като изтри леките сълзи под очите ми с палецът на дясната си ръка.Прегърна ме силно,след което всички дойдоха и се събрахме в един голям кръг.След като се отделихме,аз се почувствам по-уверена.Реших да се доверя на Лукас,само и единствено,ако и двамата носим каски.Кристофър изтича набързо до пекарната и взе една каска.
-Вече сме готови.-обявих аз и сложих каската на главата си.Лукас запали мотора и ми направи знак да се кача.След като се качих аз го хванах през кръстта с двете си ръце.Усетих как леко го гъделичкам.-Извинявай,не исках да те гъделична.
-Няма проблем,хвани се по-здраво.-хвана ръцете ми и ме дръпна по-напред,така че главата ми да намери удобна позиция върху гърба му.За миг почувствах някакво странно чувство в стомаха си,но то бързо отмина.Първи тръгнахме ние,за да може аз и Лукас да подготвим всичко,когато пристигнем.Мястото не се намира далеч от града ни.На около 5 километра западно.През цялото пътуване усещах как Лукас местеше огледалото,за да види дали съм добре.Явно усещаше ,че ме е страх от мотопеда.Благодарна съм му,че ме предразположи по такъв чудесен начин.Не се бях качвала от години на мотопеда.Аз и Лукас пристигнахме за 10 минути,докато другите още ги нямаше.Опитах се да махна ръцете си от кръста на Лукас,но той ги задържа няколко секунди в ръцете си.След това и двамата махнахме каските си.Целият изглеждаше червен.Странно.Оставихме каските на мотопеда и тръгнахме по пътечката в гората,която ни води до Басейнчето.
-Басейнчето,а?-попита Лукас с нотка любопитство в гласа си.-Какво му е толкова специалното?
-Правим си пикници там всеки уикенд.Наричаме го Басейнчето,защото има нещо като малко езерце,по-скоро подобие на вирче,в което можем да се къпем или да изстудим напитките си.Ето,виж,пристигнахме!!
-Окей,но все още не разбирам кое му е специалното.-физиономията му изглеждаше различна,някак загадъчна,след като сви веждите си за секунда.Явно не беше това,което очаква.Не беше много голямо,но вътре със сигурност можем да се съберем повече от 10 човека.В близост до самото басейнче си направихме маса и пейки,за които бащите на Мати и Сандра бяха поели разходите.Това място е като недокоснато от човек.Природата не е променила нищо в последните 10 години,откакто идваме тук.
-Аз,Кристофър и дядо ми идвахме тук всеки уикенд да си правим пикници,след време започнахме да идваме заедно с Мати и Сандра и това се превърна в нашата малка традиция.Приготвяме храна всяка неделя и идваме тук.Аз нося сандивичи,Мати носи от специалната лимонада на майка си,а пък Сандра приготвя знаменитият си ябълков пай.-Лукас се изсмя.Погледнах го с объркано лице.-Защо се смееш?
-След месеци сме пълнолетни.Още ли не сте пробвали алкохол?-Лукас изкара едно патронче,което очевидно беше пълно с непозната за мен течност.
-Не носим алкохол,поради причината,че пътят е на близо и биха могли да станат инциденти,когато се връщаме с колелетата.-взех патрончето,което подмяташе в ръката си и го хвърлих в Басейнчето.Лукас очевидно се ядоса.Взе раницата и чантата за пикник от ръцете ми и ги остави на близката пейка,след което остави и своите неща и ме бутна от скалата,което автоматично означаваше война за мен.След секунди се оказах цялата мокра,а смехът на Лукас и останалите се чуваше отстрани.Явно и те са станали свидетели на този цирк.
-Сега отиди и вземи патрончето,за да си го прибера отново в джоба на якето.-подхвърли Лукас от по-ниска скала,която беше достъпна за мен,за да излезна от водата.Потърсих патрончето набързо,като видях къде е,през бистрата и чиста вода.
-Искаш ли си го?Ето.-подадох му го.Той също подаде ръката си,което беше и неговата грешка.Накрая и той свърши в същото състояние като мен.Целият мокър.Докато всички отстрани оправяха масата и храната,Майкъл и Кристофър решиха да се присъединят към малката ни игра във водата.Дори и да знаехме,че ще приключим целите мокри и с настинка,това не ни попречи да се забавляваме.След като излезнахме от водата,ние оставихме мокрите си дрехи настрани,за да се нахраним спокойно.Всеки един от нас носеше бански,защото все пак името е Басейнчето,а не ,,Хайде да се наядем и да си тръгнем,без да се забавляваме като нормалните хора".С причина сме го кръстили така.След като останахме всички по бански,видях,че телата на двамата братя не са толкова перфектни,за колко си мислихме.В случаи като тези,понякога се чувствам така,че всеки ще приеме тялото ми,независимо как изглежда.Може да се каже,че подигравките през детството ми ме промениха към добро,но все още останах с впечатлението,че трябва да променя тялото си.
-Обръщам се към всички,какво ще кажете да дойдете на мача ми утре?Днес трябваше да имам тренировки,но ги отмених за утре сутринта.-предложи Майкъл.Не си падам по такива неща,пък и утре трябва да помагам на братовчедка си с детето.За мен е сигурно,че няма да отида.
-Тя няма да дойде-посочи ме Мати,докато отхапваше от сандвича си с пилешко.Много добре ме познаваш Мати,много добре.
-Защо?Да не би да си заета или аз да съм те обидил по някакъв начин?-Майкъл повдигна вежда и направи кучешка муцунка,сякаш е малко дете,но повярвай ми,Майкъл,просто не си падам по тези неща.Но все пак трябва да те излъжа.
-Утре трябва да гледам малката Кристина.-отхапах малък залък от сандвича си-Детето на Йона,братовчедка ми-поясних с леко пълна уста.Мати ме погледна.След това и Сандра.Много добре знаеха,че ще гледам момиченцето,но и в същото време знаеха,че не искам да бъда там.
-Все пак ще ти донеса нещо от играта,обещавам ти!-усмихна ми се широко Майкъл.Отвърнах на усмивката му.Облегнах се върху Мати,която седеше до мен.Срещу мен беше седнал Лукас,а до мен беше Кристофър.
-Утре е понеделник,нали?-измрънка Кристофър,докато отваряше лимонадата си.Всички кимнахме в захлас и отговорихме в един глас.-Добре,това е най-лошото в момента,но другото най-лошо е,че имаме часове с майка ви.-погледна и двете момчета,които стояха срещу него.-Тази жена толкова ли е лоша,колкото всички говорят или е безобидна?-попита лек тон сърказъм в гласа си.Типичен Кристофър.Характера му е свързан две емоции.Грижа и непукизъм.Но когато му пука,той се превръща в друг човек.В характера му могат да се намерят две противоположности.Страната,която преобладава е грижата.
-Не е толкова зле.Просто си държи на предмета.-отговори Майкъл на зададеният въпрос.Все още си мистерия за мен Майкъл.Мислех си,че до сега ще мога да прочета характера и намеренията ти.Ти си от популярните,защо би излизал с нас?Смеха на Сандра прекъсна мислите ми.
-Всеки учител си държи на предмета.-Сандра премести красивите си кафеникави кичури зад ухото.Типично за нея движение,все пак дългата й коса не се поддържа лесно.Усетих как Кристофър става от пейката и ме прегърна отзад.
-Стига толкова приказки.Нека се позабавляваме.-докато изпищя и вече бях във водата.Сандвича отиде по дяволите.
• • • • • • • •
-Благодаря ви за чудесният ден-добави Лукас,преди отново да се качи на мотопеда.Този път исках да карам велосипеда си и заради това Мати се качи при него,а аз взех нейният велосипед.Лукас изглеждаше тъжен,но пък се зарадва,че ще е с някого.Качих се на и потеглих след мотопеда,който изхвърляше черни облаци след себе си.Поради една единствена причина не исках да бъда с мотопеда.Да изпусна красивият залез.Не мога да пропусна това,че докато караш колелото,пред теб се открива гледката на красивото залязващо слънце и облаците около него,които се превръщат в красиви розови и лилави пухчета,сякаш са захарен памук,който всеки момент ще отхапеш.Ето заради това обичам неделя.Но лошото е,че понеделник е пред нас и това означава само едно-много учене за мен и много работа за Кристофър.Родителите ни винаги са търсили бъдеще за нас двамата,но винаги са вярвали,че аз ще успея,а Кристофър ще наследи хлебопекарната заедно с Йона.
-Хей,Марго.-обърнах главата си леко надясно,за да може Майкъл да разбере,че го слушам.Той приближи с колелото си до мен и започна да говори-Виж,ако не искаш да идваш утре на мача,защото не си падаш по тези работи,разбирам те.И другото,което е.Родителите ни ни попитаха дали ти и семейството ти искате утре вечер да ни гостувате?Мама е приготвила-прекъснах го много бързо с отговора си.
-Първо.Наистина ще гледам Кристина утре и второ-истина е,че аз не си падам по такива неща.
-Тогава по какви неща си падаш,за да съм сигурен на каква среща да те поканя?-забих спирачките си.Среща?Аз?С Майкъл?НЕВЪЗМОЖНО.
-Среща?Искаш ние двамата?На среща?Да отидем на среща?-леко изкрещях.-Ти сериозно ли си падаш по момичета като мен?-попитах го сериозно.Защо не излиза с хора като Мати и Сандра,а се е лепнал за мен.Какво ми е толкова специалното??
-Да.Симпатично момиче си и си мега сладка.-усмихна ми се Майкъл.Реших да го разиграя малко.Другите все още се бавеха зад нас и скоро щяха да чуят разговора ни,заради това побързах.
-Симпатичните момичета си имат своите тайни-усмихнах му се и тръгнах бързо с колелото.По време на пътят и двамата не изронихме и думичка.
• • • • • • •
Всеки се прибра по домовете си.Двамата с Кристофър си взехме по един душ и легнахме по леглата си.Той ме погледна и в тъмнината видях,че иска да ми каже нещо.
-Какво има Кристофър?-станах и отидох на неговото легло.Легнах при него и се сгушихме.Винаги правим така,когато усетим,че един от двамата е притеснен.
-Имам чувството,че Сандра ме харесва.Ии може да се каже,че и аз я харесвам.-тя винаги е харесвала Кристофър.Още от деца,когато той е предложи близалката си,която беше паднала в пясъка на детската площадка и след това той й предложи да я люлее на люлката,до която близалката беше паднала.
-Защо не я поканиш на среща?-попитах Крис,но той не ми отвърна с какъвто и да отговор.-Лека нощ,Криси.Утре ще е труден ден-отбелязах и го целунах по бузата,след което го прегърнах още по-силно и явно сме заспали в тази позиция.