You are my everything | Yoonkook

16

На другата сутрин Кук като стана веднага звънна на Юнги. Мина се известно време и Юн вдигна.

*разговора*
Ю:Да - каза раздразнен

К:Хьонг, аз май те събудих

Ю:Да

К:Извинявай

Ю:Няма нищо, кажи

К:Към колко ще излизаме и къде

Ю:Искаш ли направо след час да дойда и да те взема

К:Ам...добре

Ю:Добре Куки, след час съм пред вас

К:Добре, чао хьонг

Ю:До после сладък
*край на разговора*

Кук почна са де мие и да оправя, а пък Юнги отново легна и заспа. Вечерта бе заспал късно и сега го събудиха рано. Щеше да дремне още пет, десет минути и щеше да стане.

След като Кук бе готов със сутрешната си рутина слезе долу и се настани в хола. Имаше още десет минути докато Юнги дойде.
След като минаха тези минути Кук чакаше всеки момент половинката му да дойде. Но така и не дойде, мина половин час и Кук реши да му звънне.

*разговора*
К:Хьонг, къде си?

Ю:В нас - сънено

К:Нали щяхме да излизаме

Ю:Извинявай заспал съм, идвам до двайсет минути беби. Извинявай пак. До след малко сладък
*край на разговора*

Юнги просто затвори не остави Кук изобщо да каже нещо. Малкия само се засмя леко и остави телефона си на страна. Юн почна да се оправя и след няма и десет минути беше готов и крачеше към дома на малкия. Но по пътя мина и взе една роза и пак за бърза крачката. Когато стигна до дома му позвъни на вратата и зачака. Кук отиде до вратата и отвори и видя задъхания Юнги.

Ю:Заповядай беби - подаде му розата - няма да се повтори повече. Просто спах малко. Ух

К:Благодаря ти хьонг - взе розата. Спокойно всичко е наред - засмя се леко

Юнги се наведе към него и го целуна по бузата.

Ю:Хайде да тръгваме

К:Нека първо си починеш - направи му място че да може да влезе - хайде, влез

Ю:Добре, благодаря ти съкровище

К:Няма защо, хайде ела сега

Момчетата тръгнаха към хола. Юнги седна на дивана и погледна Куки.

Ю:Беби

К:Да хьонг

Ю:Ще може ли да видя картината на която съм аз

К:О да да. Ела с мен до горе

Ю:Добре

Юнги стана и тръгна след Кук. След малко вървене за Юнги стигнаха до асансьора на Кук,той влезе вътре и подкани и Юнги да го направи. След като влезе се качиха горе и то направо в стаята на Кук.

Ю:Това е твоята стая?

К:Да

Ю:Уникална е. Тези всичките картини ти ли си ги рисувал?

К:Да

Ю:Уникални са

Кук отиде до бюрото където рисуваш и изкара папка където държеше всички си рисунки. Юнги застана зад него и почна да гледа всяка една рисунка минала през ръцете му. Кук стигна до портрети на Юнги и веднага ги обърна на обратно.

Ю:Колко пъти си ме рисувал?

К:Един - усмихна се сладичко

Ю:Аз тук видях повече от една

К:Ох добре де. Рисувал съм те четири пъти.

Ю:Може ли да видя

К:Разбира се

Юнги взе картините и почна да ги оглежда.

Ю:Това толкова много прилича на мен. Уникални са бебо. Рисуваш страхотно. Искам някой път да ни нарисуваш двамата.

К:Може. И благодаря ти. Може да вземеш ето тази - подаде му я

Ю:Зщао само тази

К:Другите си остават за мен - усмихна се широко

Ю:Ах опасен си - целуна му бузата

К:Благодаря

Ю:Хайде да тръгваме, а портрета ми нека да стой при теб. Някой ден като за живеем заедно ще окачим всички твой рисунки на нас двамата и на мен и на теб по стените.

К:Ооо, това е сладко. И мислиш че връзката ни ще продължи дълго?

Ю:Разбира се. Аз не се отказвам лесно както и ти така че си мой до живот

Кук се изкикоти и дръпна Юнги към себе си и го гушна. Юн го гушна силно след квоти го вдигна и го завъртя. Кук се засмя с глас и се хвана здраво за големия.

К:Хьонг, свали ме

Ю:Не може - целуна го по устичката, а Кук отвърна бавно - вече може да те пусна - усмихна му се

К:Страхотен си

Ю:Благодаря ти бебинко - остави Кук в количката му - хайде сега са тръгваме

К:Добре

Момчетата слязоха долу, обуха се и излязоха от къщата.

670 думи