6

351 19 7
                                    

yoon_gi:
Хей

kookie_97:
Здравей

yoon_gi:
Как си

kookie_97:
Добре ти

yoon_gi:
И аз
А защо не ми каза че си инвалид

kookoe_97:
Не съм инвалид
Аз съм парализиран от кръста на долу

yoon_gi:
Ол
Пробвал ли си да ходиш на лекар, за да проходи пак

kookie_97:
Да

yoon_gi:
Ще ми разкажеш ли как стана

kookie_97:
Добре
Когато бях на 19 бях се решил да изкачва Еверест, но беше прекалено студено и аз замръзнах. Намериха ме преди да съм умрял, стоплиха ме, но не можеш да пръдна. Лекарите казаха че съм парализиран. Ходих на лечение година и половина, но не успях. Казаха ми че трябва да пробвам пак, когато намеря някого когото да имам до себе си. Казаха че така ще се боря за нещо и е голям шанса да успея.

yoon_gi:
Гадно дребчо
Ще намериш някой ден любовта и ще успееш, знам го.
Ти сам каза че не се отказваш лесно, а как си се отказал от това да се изправи отново?

kookie_97:
Не съм се отказал
Просто е много трудно и си влез малко почивка

yoon_gi:
Няма лошо в това да си вземеш почивка
Аз вярвам в теб че скоро време отново ще си на крака.
Ам аз се извинявам за днес
За това че не говорих изобщо
Просто като те видях в количката и започнах да мисля и през цялото време мислих, извинявай
Хайде утре отново да се видим и този път ще говоря толкова много че да ти омръзна от мен

kookie_97:
Благодаря ти
Няма нищо
И добре, кажи само в колко и къде

yoon_gi:
Ти си добра душа
Благодаря ти
Какво ще кажеш да се чакаме на входа на парка в 13:00
Ако ти е много далеко ще дойда да те взема от вас. Не искам да де мориш

kookie_97:
Не спокойно
Ще дойда сам

yoon_gi:
Добре
Хайде аз ще те оставям
Ще ти пиша утре или направо утре като се видим

kookie_97:
Добре
Чао

yoon_gi:
Чао



322 думи


Честит рожден ден на нашия малък Куки!


You are my everything | Yoonkook Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon