You are my everything | Yoonkook

33

Бе минал месец и нещо от както Куки и Юнги се упражняваха да правят стъпки. Ходеха двамата на терапии и пимаше доста голям напредък. Куки не се бе прибирал вече от месец и нещо в тях, не бе виждал майка си, но си говореха почети всеки дено. Мъника бе свикнал всеки ден с майка си и сега изведнъж да не я вижда за толкова време му беше доста странно.

Ю:Беби искаш ли тази вечер да поканим вашите на вечеря?

К:Да - светна ха му очички

Ю:Ой сладур - целуна му нослето

К:Хьонг, а защо не му даваш да се прибера в нас

Ю:Искам да си при мен беби, искам всяка сутрин да се събуждам до теб, да закусваме заедно, след това да правим стъпки заедно, да ходим на терапии заедно искам да правим всичко заедно. Но ако вече искаш да се прибираш добре

К:Не хьонг, искам да съм с теб, просто мама ми липсваше, не съм я виждал от отдавна и затова. Звуча като някое бебе така

Ю:Не е вярно мъниче, ти просто си свикнал с майка си всеки ден и затова е така. Ако искаш нека майка ти да идва всеки ден тук

К:А не

Ю:Както кажеш беби

К:А сега хайде да направим малко стъпчици, искаш ли?

Ю:Разбира се

Двамата пак почнаха да се упражняват, а после щяха да говорят с майката на Кук, за вечерята.

225 думи