The stranger/J.M

22

Защо по дяволите трябва да уча тъпата  математика!? 
Не схващам нищо!

Часът вече е 21:30,а аз сега свърших с домашните си. Не съм си поглеждала телефона от както се прибрах вкъщи.

Въведох си паролата и видях че имам съобщения от Лея, но не им обърнах много внимание. Видях че Джона е на линия.
Дали да му пиша?

Е нека пробваме.

Сиера: Здравей:)

Оставих телефона на бюрото си и се захванах да си направя вечеря.

След около 20 минути яйцата ми бяха готови. Взях телефона си, за да проверя за съобщения, но нищо. Джона вече не беше на линия и беше ме оставил само на видяно.

Благодаря Джона!

Това не е отговор!

Изключих телефона си и си пуснах телевизора.
След като се навечерях сложиш нещата си в мивката.

Телефона ми звънна. Беше майка ми.

-Да?-казах като й вдигнах.

-Здравей слънце, как си?

-Уморена.-въздъхнах.

-Защо?

-Имах много домашни.

-Надявам се да си си  научила добре!?

Мама винаги е държала на оценките, но след като замина не питаше много за тях.

-Да всичко е добре. Ти ще си идваш ли скоро?-реших да сменя темата.

-Иска ми се, но най вероятно чак за Коледа. Утре ще ти изпратя пари по картата.

-Добре.

-Има ли нещо ново при теб?

В никакъв случай не трябва да разбира за Джона. Постоянно ще ми напомня,че сега не е времето за момче. За нея трябва само да уча, уча и пак  да уча.

-Не, всичко е едно и също.

-Мила имам доста работа и трябва да ни затварям. Утре ще ти звънна по някое време. Лека нощ мила!

-Лека мамо!

Затворих телефона. Най- дългият разговор с майка ми е бил 5 минути. Не говорим много, но не й се сърдя все пак наистина обича работата си.

Тръгнах към стаята си. Бързо съплякох дрехите си и си пуснах един душ.

Облякох си пижамата и отидох в задния двор, за да оставя вода на Арчи. От няколко дни  Арчи само лежи. Вярно е, че е дядо вече, но преди седмица беше по жизнен. Погалих го зад ухото и изгасих светлините.

Влязох в стаята си и се отпуснат на леглото.