The stranger/J.M

16

Седнах на дивана до Джона.

-Ще може ли да минем през нас да си облека нещо?- обърнах се към Джона и посочих към тениската му.

-Да разбира се! Ако искаш направо да тръгваме?

-Добре хайде!

Станах от дивана. Джона отиде до стаята си да вземе ключовете за колата си.

-Къде ще ходите?-попита Зак и се приближи към мен.

-Ами първо ще се преоблека и после ще видим.

-Харесваш ли Джона?-попита  изневиделица Зак.

Задавих се от изненада.

-Ох стреляш направо.-казах аз.

Зак се засмя.

-Еее?

-Той е добър човек,красив е....

-Но....-повдигна вежди Зак.

-Трябва да го опозная.-въздъхнах

Спомних си това, което ми каза Корбин по-рано.

-Тръгваме ли?-попита Джона.

-Да. Чао Зак!

-Чао.-отговори Зак с усмивка.

Тръгнах към колата на Джона.

Седнах до него и си сложих колана. Той седна зад волана и вкара ключа в колата.

-Имам две сестри и един брат.-каза той.

Защо ми казва това?

-Какво?-попитах аз.

-Имам две сестри и един брат.-повтори той докато излизаше от алеята.

-Чух те! Защо ми го казваш?

-Нали искаш да ме опознаеш...-обърна се към мен и ми се усмихна.

-Нали знаеш ,че не е хубаво да се подслушва?-засмях се аз.

-Аз не подслушвах, чух ви случайно.- повдигна рамена.

-Хмх...сигурен?

-Не ми ли вярваш?-попита той.

-Не особено.- казах и погледнах през прозореца.

-Това е лошо.-каза Джона и погледна напред.

Хванах го на няколко пъти на ме гледа.

Той пъркира пред къщата ми и аз слязох,но той не помръдна.

-Хайде идвай!- казах и погледнах към къщата си.

-Оо помислих си ,че ще те чакам тук.

-Идвай!-повторих аз .

Той не искаше втора покана. С две големи крачки вече беше до мен.

Откючих вратата и си събух обувките. Джона направи същото.
И сега се сетих ,че си забравих дрехите в къщата на Джона.

-Еее забравих си дрешите в стаята ти!-ударих си челото с ръка.

-Спокойно! Тъкмо ако ще оставаш през вечерта в къщата ще имаш дрехи.

Зачервих се. Най- вероятно не е имам това предвит, което аз разбрах, но пак се изчервих.

-Добре аз отивам да облека нещо и идвам.-казах бързо и тръгнах към стаята си.