Random One-Shots

Different (TaeKook)

Нека започнем с малко описание на ситуацията и обстановката.

Южна Корея. Страна с правила, принципи и морали, които обществото приема и подкрепя. Консервативна и студена държава, традиционна и дисциплинирана.

Обществото - враг на всеки, който се противи на моралите и принципите на държавата, общо взето - враг на всеки, който е различен.

Било то с поведението си, с моралите или ценностите си, с външния си вид, цвета на кожата си, сексуалността си, мнението си или каквото и да било друго.

Законът е суров и който не го спазва, по каквато и да е причина, бива наказван както подобава - дали със затвор, поправително училище, или просто изхвърлен от обществото.

Да бъдеш изхвърлен от обществото бе нещо, което никой не би искал. Включително и Джънгкук.

Затова той бе кротък, тих, затворен в собствения си свят и нямаше приятели.

Бе сам.

Като по-малък бе изхвърлен от къщата на семейството си по причини, за които той не обичаше да говори.

С малкото си събрани пари, които имаше, той замина за столицата, нае си малка квартира - гарсониера лукс, която включваше спалня, хол и бокс кухня, която бе в околията, защото апартаментите в центъра бяха много скъпи и непосилни за него.

След като се премести, той започна работа на първото място което го приеха - в едно кафене, на около петнадесет минути пеша от мястото, на което живееше, собственикът на което бе мъж на възраст, с прошарена коса и невероятно голямо сърце. Той веднага нае Джънгкук, защото виждаше, че е още млад и доста неприятни неща са се случили в живота му, довели го до тук.

Та Джънгкук работеше в кафенето през деня, работеше усилено и много често не почиваше в дните, през които му се полагаше да почива, за да може да изкарва достатъчно пари за да си плаща наема и да може да живее.

След време обаче хазяйна му увеличи наема и парите, които изкарваше в кафенето вече не му достигаха, затова той си намери и втора работа - барман в нощен клуб.

Беше му доста трудно отначало. Цял ден прекарваше в кафенето, а вечер ходеше в бара. Когато смяната му свършеше, той се прибираше изтощен и заспиваше на момента. Не му оставаше много време да спи, но все пак бе нещо.