Random One-Shots

Well, Fuck! (Part 4)

- Би ли ми обяснил какво, по дяволите, е това, Ви! - каза Джънгкук, наблягайки на името, карайки Техьонг да се обърне към него и след като видя какво държеше чернокосия очите му се разшириха.

Джънгкук държеше златната му маска!

- Ах, мамка му!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Джънгкук стоеше пред вратата на банята, само с хавлията увита около кръста му, едната ръка подпряна на ханша му, а в другата държеше толкова познатата му златна маска, която така естествео прикриваше лицето на любовника му, не позволявайки му да разбере истинската му самоличност. 

Не позволявайки на Джънгкук да види напълно лицето на мъжа, в когото се бе влюбил, и мъжа, който разби сърцето му толкова лесно. 

И сега, след като Джънгкук се бе съвзел от раздялата с Ви, с помощта на Техьонг, той бе запчнал малко по малко да забравя за него и да бъде с Техьонг вместо това, само за да намери толкова красивата златна маска в банята на съпруга си, от всички останали места на света. 

Въпреки всичките безброй пъти, в които той бе сравнил мистериозния мъж от бара със съпруга си, всичките пъти, в които приликите бяха прекалено много за да са просто съвпадение, на Джънгкук това му дойде като гръм от ясно небе. 

Липсата на отговор от страна на Техьонг бе абсолютно достатъчен отговор за Джънгкук.

Всичко му бе станало пределно ясно.

И съответно той захвърли красивата златна маска към съпруга си, гледайки го с очи, които разказваха цяла една история за болка и предателство, след което се преоблече и излезе от стаята на съпруга си, блъскайки вратата. 

Звука от тряскането на вратата извади Техьонг от шока му и той веднага скочи от леглото и затича след съпруга си, който вече бе обул обувките си и отключваше входната врата.

- Джънгкук! - извика Техьонг слизайки на бегом по стълбите, но Джънгкук го игнорира. - Почакай! Джънгкук! Мамка му! 

Техьонг също обу обувките си по най-бързия начин и излезе след Джънгкук, който сега вървеше надолу към главния път, където бе паркирана колата му. 

Тамън преди да излязат на главния път, Техьонг настигна Джънгкук и го хвана за ръката, обръщайки го към себе си.