Тя беше Бенсън, а той Малфой [Временно Спряна]

Глава - 1

Здравейте, аз се казвам Ашли Бенсън и сега ще ви разкажа как едно малко момиче стана част от прочутото в магическият свят семейство Малфой. И как когато беше на 12 години отиде в училището за което почти всяко дете мечтае. Но нека се върнем 13 години назад......

Беше една слънчева събота, когато мама дойде да ме събуди. Слязох да закусвам и родителите ми ми подадоха писмо.
- Миличка дойде нещо за теб. - каза мама
Аз го взех от ръцете ѝ и го огледах. Беше запечатано с червен восък на който имаше лого с лъв, змия, птица и енот. (не съм сигурна, че е енот някой да ме поправи ако греша) Отворих го и с красив почерк пишеше, че съм приета во училището за магии и вълшебства. Пишеше и списък с неща които ще ми трябват за първата ми учебна година. И
билет за влак на барон 9¾.

- Мамо тате какво означава това? Какво е Хогуортс? - попитах я аз
- От много време искахме да ти кажем..... ти си магьосница. Като нас с майка ти. Аз бях от Грифиндор, а тя от Рейвънклоу. Това са домове в Хогуортс. Има и още два. Всичките са Грифиндор, Слидерин, Рейвънклоу и Хафълпаф. Но там ще ти разяснят всичко. - най-сетне се обади и татко

- Как се чувстваш миличка? Добре ли си? - попита ме мама
- Чувствам се страхотно. Никога не съм подозирала, че съм магьосница. Нещата ще се променят много нали?
- Да мила. - каза татко
- Кога започва учебната година? - попитах аз
- Тя започва на 1 септември. - каза мама
- Но това е след седмица. От къде ще намерим нещата които ми трябват като учебници, помагала, химикали, моливи, тетрадки и други подобни? Паникьосвам се!

- Успокой топката мила. А и нещата които ще ти трябват са по различни от тези за които мислиш ти. Ще ти трябват учебници пергамент много пергамент, няколко матилници, две пера, магически любимец, униформа и май забравям нещо, а да и пръчка. - каза татко 

- Утре ще отидем до една специална улица наречена Диагонали. По късно ще ти обясня. - каза ми мама
- Добре мамо! Но става ли да закусваме вече защото съм много гладна.- казах щастливо аз
- Разбира се мила. - каза ми мама мило

След закуска се качих в моята стая която е боядисана в светло сиво, а по тавана и стените има рисунки на облаци. Леглото ми е средно голямо с нощно шкафче до него. Върху него са сложени нощна лампа и  книгата която чета, а именно ,, Смърт край Нил“ (на Агата Кристи е препоръчвам ви я). В другия край на стаята стои и бюрото ми. До него раницата която вече няма да ми трябва. Да призная ще ми липсват приятелите, но ще намеря още много.

След 2 часа.....

Сега ще тръгвам с мама и татко към Лондон за да отидем на улица Диагонали. И спокойно мама ми разясни всичко. След 30 минути навлязохме в града. Стигнахме до някакъв ресторант хотел на име  ,, Продънения Котел “.(ако съм сбъркала ме поправете моля) Влязохме вътре родителите ми се поздравиха с няколко техни приятели предполагам. Продължихме към някаква врата и излязохме. Очаквах нещо повече, защото излязохме в нещо като мини заграден двор само че без трева и с два коша за боклук. Татко извади някаква пръчка и трона с нея по тухлите на различни места и те започнаха да се разместват и се отвори врата. И като минахме през нея видяхме..........

Здравейте това е моята първа глава надявам се да ви хареса. Ако да ще се радвам да вотвате. До неделя. ❤💛💚💙