Тя беше Бенсън, а той Малфой [Временно Спряна]

Глава - 7

Хърмаяни отиде стаята на Рон и Хари и ги събуди.
- Момчета ставайте!
- Ааааа, остави ни - каза Рон сънен.
- Ставайте, Ашли ни чака вън!
- След малко идваме. - каза Хари сънен. Тогава Хърмаяни се ядоса и започна да скача на леглото. Та  момчетата така нали малко паднаха.
- Е, събудихте ли се?!
- Ето, ето ставаме. - казаха  те. Хърмаяни излезе, а момчетата се оправиха.
- Какво направихте. Хиляда години ви чакахме. - казаха Ашли и Хърмаяни
- Моля ви, вие сте по зле и от нас. - казаха Рон и Хари през смях.

Гледна точка неутрал

Момичетата само ги удариха по раменете и тръгнаха за закуска. Не знам дали съм казала, но днес е почивен ден. (Ако не знаехте отидете и прочете предишната глава.) Те отидоха в голямата зала и се разделиха, защото Ашли беше в Следерин, а Хърмаяни, Рон и Хари те бяха в Грифиндор (само казвам ако сте забравили) И както винаги Дъмбълдор си каза речта. Накрая добави...
- Така деца утре е Коледния бал. Тези.които са под 16 годишна възраст няма да участват. - като каза тези думи седна и щракна с пръсти. Пред тях се озоваха какви ли не ястия. Като се наядохме Ашли отиде до масата на Грифиндор, за да извика Хърмаяни, Рон и Хари. Те излязоха от голямата зала и се запътиха към едно старо дърво. Там седнаха.

Гледна точка неутрал

- Ашли трябва да ти кажа нещо. - каза Хермаяни.
- Рон ме покани на Коледния бал. А Хари покани Джини. Нали не се сърдиш, че те оставяме сама. - каза Хърмаяни плахо. Ашли се засмя тихо и каза...
- Няма проблем!
- Наистина?! - казаха и тримата.
- Да!
- А ти с кой ще отиваш? - попита Рон.
- Още не съм решила. И никой не ме е поканил.
- Някой ще те покани - каза Хари с усмивка.
Естествено, че и аз му се усмихнах. Така златната четворка(така вече наричаме Ашли, Рон, Хърмаяни и Хари.) си говореха. Стана време за обяд. Аз забелязах Драко и казах...
- Отивайте аз ще ви настигна! - каза Ашли.
- Добре - казаха те. Аз отидох до Драко. Той беше сам.
- Хей - казах аз.
- Здравей. Та исках да те питам нещо - каза той плахо.
- Да. Нещо случило ли се?
- Не, не. Исках да те питам дали... искаш да дойдеш с мен на... Коледния бал. - каза той плахо.
- Да! - каза Ашли зарадвана. Той я прегърна силно. Ашли усети как се разтапя в неговата прегръдка. Те не искаха да се пускат, но... се наложи. После Ашли го целуна по бузата и Драко се изчерви.
- Много си сладък така!
- Как?
- Като се зачервяваш.-каза Ашли. Тогава тя се изчерви.
- А ти си още по сладка. - каза Драко като забеляза, че и тя се изчерви.
- Тогава... ще се видим после  нали? - попита Ашли.
- Естественно. Чао.
- Чао. Чакай... нека да отидем заедно. Все пак нали сме от един и същ дом. - каза плахо Ашли.
- Добре. - и Драко я хвана за ръка. Като стигнаха до врата на голямата зала Ашли каза...
- Чакай... вътре има хора.
- И какво.
- Държиш ме за ръката - каза плахо Ашли. Като малко се зачерви.Драко забеляза нейната неловкост и я целуна.
- Хайде да влизаме. Не се притеснявай. - каза той, а Ашли му се усмихна. Те влязоха и... да им е честито спечелиха всички погледи дори и този на Хари Потър. Ашли го забеляза и му се усмихна. Те седнаха и започнаха да обядват. Ашли се нахрани и отиде до масата на Грифиндор. Златната четворка излезнаха от голямата зала и отидоха до старата дърво.
- Е какво се случва между вас? - попита Хари
- Кой аз... И Малфой ли? - попита Ашли малко притеснена.
- Да!
- Аз знам какво се случва! - каза Хермаяни.
- Какво?
- Той те покани на Коледния бал. - каза Хърмаяни. Ашли въздъхна и каза...
- Да! Хари нали не се сърдиш за...
- Не естествено. Аз вярвам в теб и знам,че избираш правилните хора. - каза Хари с усмивка на лице. А Ашли го прегърна.
- Е, какво чакаш. Идвай да се подготвим. Утре е бала. - каза Хърмаяни. Рон за малко да се задави не разбрахме, защо го направи, но... сигурно е заради Хърмаяни. Все пак те са двойка. И отиват на бал.
- Добре ли си Рон. - попита Хърмаяни притеснено.
- Да, да.
- Хайде да тръгваме - каза Ашли

Здравейте, съжалявам, че в четвъртък нямаше глава. Просто аз и момичето с което пишем книгата имахме много ангажименти. След малко ще кача втора глава за да се реваншираме за четвъртък.