Тя беше Бенсън, а той Малфой [Временно Спряна]

Глава - 6

Гледна точка Драко

Какво направих току - що! Та аз я целунах! Какво си мислех! Повече няма да ме погледне! Ужас! Аз съм много тъп. Трябва да говоря с нея! Обаче сигурно тя няма да иска! Аз явно имам чувства към нея. Но сигурно тя не изпитва същото. Защото все пак кой ще хареса злия Драко Малфой! Сигурно харесва Потър. Всички го харесват.

Тръгнах към двора където се видяхме. Отидох до езерото където се видяхме и при нея беше Потър..... Те се прегръщаха...
Той и каза нещо и тя се изчерви. Той тръгна да  доближава лицето си до нейното. Бяха на милиметри един от друг.

Май е редно да тръгвам. Тъкмо да се обърна и видях как тя го отблъсна! Доближих се до тях за да подслушам. Тя му каза че не изпитва същото! Тя харесвала друг. В момента съм хипер щастлив, но и тъжен! Защото тя харесва друг тя може да харесва всеки! Ами ако харесва Уизли! Боже ще полудея.

Тръгнах да се прибирам и по стълбите към подземията и се засякох с нея. Много е неловко.
- Здравей... Как си?
- Здрасти. Добре, а ти? - отвърна ми тя
- И аз съм добре.
- Виж за това по ра..... - тръгнах да казвам, а тя ме прекъсна
- Знам че ще кажеш, че е грешка, но аз не съжалявам. Исках да знаеш. - каза тя и се зачерви
- Оу аз нямаше да кажа това, но се радвам, че мислиш така. И аз не смятам, че това беше грешка.

Тя не каза нищо повече. Само видях как се зачерви и забърза крачка. Аз се засмях леко. Много е сладка като се изчерви. Прибрах се в стаята и влязох да си взема душ. След като излязох се преоблякох и изчаках останалите и да тръгнем заедно към вечеря.

Гледна точка Ашли

Да ви кажа ли какво стана през последния час? Ами ще ви кажа.
На кратко: Хари щеше да ме целуне, но го отрязах. После се засякох с Драко и май не съм му безразлична. Но и аз не оставам по назад.
От известно време изпитвам нещо повече от приятелски чувства. Много се надявам да изпитва същото към мен. Само, че ми е малко гадно че отрязах Хари. Дано не ми се сърди. Не искам да се караме. Тръгнах към голямата зала. Срещнахме се през вратата на голямата зала. Забелязах,че Хари е нацупен.

- Хей Хари още ли се сърдиш за по - той ме прекъсна.
- Не,не се сърдя. И аз мисля да си останем само приятели. - Аз му се усмихнах и го прегърнах
Седнахме на масата и Дъмбълдор щракна с пръсти. Пред нас се появиха най различни ястия. Забелязах Драко да ме гледа. Засякохме погледите си. И той ми се усмихна. И аз му отвърнах с усмивка. Наядохме се всеки тръгна по стаите си. Сложих пижамата и си легнах.