Сео Мин е обикновено момиче от Киото, Япония. Но се премества в Сеул като малка.Отгледано в добро и обичливо семейство. Докато не се намества той. За да спаси семейството си, се налага тя да отиде да живее с него.
Инат и неразбирателство това е еже...
Не искам да го пусна. Защо имам чувството, че ако го пусна ще загубя.
-Хайде да вечеря. Сигурно си гладна. Опитах аз да сготвя. Направих суши.-отдели се от мен и ми се усмихна. Има хубава усмивка.
Изгаси лампите в стаята си и слязохме долу. Масата беше отрупана с всякакви ястия.
-Извинете господин Чон, туко-що оставиха едно съобщение за госпожица Хуанг.- видях как влезе едно момче с лилава коса.
-Намджун престани да ми говориш на Вие, все пак сме си в къщи. Може да дадеш писмото на Мин.-момче дойде и го остави.
Беше от болницата" Здравейте искам да ви уведомя, че вследствие на катастрофата родители ви са починали. Направихме всичко възможно, за да ги спасим, но не успяхме. Моля, да дойдете в болницата, за да ги разпознаете" изтръпнах, препочитях писмото наново и не можех да го осъзная. Погледнах към Чонгкук, не осъзнах кога сълзите ми са започнали на капят.
-Мин, какво има?-не отговорих
-Какво става?-никакъв отговор, стоях и гледах в една точка. Станах от масата и тръгнах към стаята си.
В главата ми се въртене мисълта, че повече няма да ги видя, няма ги прегърна, няма да усетя близостта им. Вратата на стаята ми се отвори, бях гръб към нея.
-Знам, че не е уместно да питам, но как си?-този глас, Чонгкук
-Защо те интересува, просто продължи да се държиш така като в началото, грубо, студено и егоистично.-говорих тихо.
-Утре ще те заведа в болницата за видиш родителите, а сега искам да се изправиш за малко. Имам една малка изненада за теб.- обърнах и го погледнах, той беше прав до леглото и изглеждаше някак величествено.
Станах и тръгнах след него. В хола имаше голям червен подарък.
-Отвори го.-каза Чонгкук
Тръгнах към подаръка. Дръпнах панделката, а вътре ме очакваше кученце.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
- Казва се Сора. Щях да ти я дам утре, но реших, че ще искаш компания.-обърнах се към него, слушах го, приближих се и го прегърнах. Разплаках се.
-Благодаря ти. Оценявам го.-отговорих.
С Чонгкук си играхме доста време с Сора. Стана късно и решихме, да си лягаме. Сора имаше всичко не обходимо. Изкъпях се, изсуших си косата, сложих си нощницата и си легнах. Заспах, но сънувах кошмари. След поредния кошмар, станах от леглото и влязох в банята да си наплискам лицето. Реших да отида при Чонгкук. Отворих вратата и го видях да спи без тениска. Сметнах за добре да не го будя затова,тръгнах да излизам.
-Мин, какво правиш тук?-попита ме сънено.
-А-аз нищо тръгвам си.-отговорих притеснено
-Сео Мин, върни се и ми обясни защо си в стаята ми.- каза строго.
-Имях кошмари и реших да дойда при теб, но ти спеше затова тръгнах да излизам, а ти се събуди.- казах притеснено.
Той се отмести и ми направи място да легла да разтвори ръцете си. Не чаках повече. Сгуших се в него, заспах спокойно.
🦋🌼🦋🌼🦋🌼🦋🌼🦋🌼🦋🌼🦋🌼🦋 Hello everyone! Как сте? Искам първо да кажа Честита Коледа и Нова година. Съжалявам за дългото ми забавяне. Чао и приятен ден!!!!
