His Game

2

Гл.т. Чонгкук

Когато отидох в дома на Джи, останах приятно изненадан, че имат дъщеря. Но работа си е работа. Когато бях насочил пистолета към тях, Сео Мин веднага се развика да ги оставя и да ги пощадя. През целия път докато говорех по телефона, мислех за това как без да се замисли се съгласи да дойде с мен.

Вече бяхме пред в къщи. Паркирах колата и слязохме. Прислужниците се събраха пред входната врата.

-Добър ден, господин Чон. Да ви помогнем ли с нещо?-попита госпожа Понг.

- Здравейте на всички. Това е Сео Мин и от сега нататък ще живее тук. Може да отидете да вземе куфара й да го оставите в една от стайте за гости.-нямах намерение да я превърна в прислуга. Ще продължи нормалния си живот.-Ела ще те заведа в стаята ти.-стаята й беше точно срещу моята.

Реших да запиша Мин в училището на мой приятел.

-Това е стаята ти. Моята е отсреща, ако има нещо можеш да дойдеш по всяко време. От утре ще учиш в ново училище. Ще можеш да излизаш и правиш каквото искаш. Когато ти донесат багажа и го подредиш слез долу, за да ти покажа къщата. - в този момента донесоха багажа й.

Гл.т. Сео Мин

Чувствах се като малко дете, което родителите му го записват на училище. Подреждах си багажа и мислех затова как е толкова спокоен. Подредрих го и слязох в хола. Видях го да говори с някакво момиче.

-О, ти си тук. Запознай те се това Нанси. Нанси това е Сео Мин.-изгледа ме много злобно, но се здрависахме.-така Нанси изчакай ни тук.-излязохме от стаята.-това е кухнята. По коридора направо има кино салон, за да стигнеш до градина трябва да минеш през хола, там също има басейн. Врата за гаража е по коридора в дясно.  Разбра ли?-кимнах.

Той отиде при Нанси, а аз се качих в стаята си и гледах през прозореца и слушах музика. След като погледах още малко гората и небето, реших да рисувам. Извадих си скицник, молив и гума. Нямах представа какво искам да нарисувам.

Приключих с рисунката. Нарисувах къщата на баба ми в Япония и нейната градина. Станах, за да си взема цветните моливи. Докато ги търсих, Чонгкук влезе и гледаше рисунката ми. Забеляза, че го гледам и остави рисунката

-Мин ела да вечеряме.-каза.

-Аз не съм гладна.-продължих да търся моливите си.

Дръпна ме за ръката, така че да го погледна.

-Ще дойдеш да ядеш. Нищо не си яла цял ден.-не му обърнах внимание.-Ще ме игнорираш ли?-осещах как побеснява. Това, че дойдох тук, за да отърва майка си и баща си от смърт не му дава право да ме командва.

-Не съм гладна. Не искам да ям. Не искам да пия нищо.-повторих му.

Хвана китката ми и ме дръпна по-силно. Дърпаше ме чак до кухнята. Когато стигнахме беше отрупана с различни ястия. Той седна и подкани и мен. Сложи кимчи на мен и него. Той го изяде толкова бързо, а аз си играх с храната. Нямах апетит. Погледна ме злобно. Взе клечките от ръцете ми, взе от кимчито и го насочи към устата ми.

- Хайде, яж няма да умреш.-изкрещя. А мен ме хвана страх и го изядох. Продължи да ме храни, докато не го изядох всичко.

Прислужниците отсервираха всичко. Отидох да им помогна да ги измият. А Чонгкук излезе от кухнята

-Няма нужда, мила отиди и си почини, ние ще оправим тук.-обясни ми госпожа Понг.

-Моля ви нека ви помогна. Направихте хубава вечеря. Нека ви помогна.-съгласиха се. Запознах се с другите момичета. Говорихме си и се пръскахме с вода.

-Мин ела в хола за малко.-повика ме Чонгкук. Когато видях, че беше приготвил различни оръжия. -от утре започваме тренировки. Ще те науча да се биеш с оръжие и без него.

-За какво ми е всичко това? Нямам намерение да се занимавам с мафия.-тъкмо щях да изляза от хола когато ме дръпна и бях много близо до него.

-Щом ти казвам, ти ще го изпълниш.-в погледа освен студенина друго не виждах.-Лягай си утре ще ставаш рано.

Какво стана туко-що?!?! Качих се в стаята си и започнах да се оправям да си лягам. Взех книгата, коята беше на мама и започнах да я чета. След известно време се унесох в сладък сън. 

🌸🌺🌸🌺🌸🌺🌸🌺🌸🌺🌸🌺🌸🌺🌸
  Здравейте. Как сте? Това е втората част. Надявам се да ви харесва. Приятно четене. Лека нощ и сладки сънища.