His Game

3

Гл.т. Чон Чонгкук

Алармата ми звънна. Часа беше 5:30. Станах сложих си един сив анцунг и бяла тениска и отидох до банята. Когато излязох от банята, отидох да събудя Мин.

-Мин, ставай. Започваме с тренировките.-въобще не ми обърна внимание. Започнах да я бутам. Тогава издърпах одеалото и отворих прозореца.

-Какво по дяволите правиш?-развика се.

-Събуждам те. Ще започваме с тренировките.-обясних докато още държах одеалото в ръце.

-Ти полудял ли си? 5:40 е, няма да стана толкова рано, за да тренирам нещо, което не искам.-взе си одеалото от ръцете ми и пак легна. Да не би туко-що да се подчиних на момиче?!?!

-Ставай иначе ще стане лошо за теб.-казах през зъби, но тя дори внимание не ми обърна.

Излязох от стаята и отидох до банята и взех един парцал,намокрих го с вода. Върнах се в стаята й, изстисках парцала върху нея.

-Ти нормален ли си?!?!-изкрещя и се изправи. Приближих се към нея, а тя тръгна назад. Притиснах я към стената.

-Първо-никой не ми крещи, второ-в тази къща аз командвам. Ясно ли е?!-говорих тихо, но строго. Пуснах я.-До пет минути да си долу иначе не отговарям за последствията.-излязох от стаята и тръгнах към хола.

Гл.т. Сео Мин

"Защо имам чувството, че сърцето ми ще изкочи, когато ме притисна към стената. Аз да не се ......влюбвам? Не няма начин. Просто няма начин. Той е лош човек, той не може да обича." -това си мислих, докато се обличах. Бях със черен анцунг и бяла тениска. Вързах си косата на небрежен кок, измислих си лицето и зъбите и слязох в хола. Видях го да чисти пистолет.

-Добро утро.-поздрави ме. Защо се прави, че нищо не е станало. Не му отговорих.-така ли са те възпитали? Защо не ми отговаряш?- Защо въобще се опитва да бъде мил като очевидно не може?

-Добро утро и на теб.-казах много тихо.

-Днес ще тренираме стрелба. На двора има няколко мишени и трябва да се опиташ да ги уцелиш. Също ще има препятствия.-подаде ми пистолета и тръгнахме към двора.

Боже вече не прилича на красивата място, което видях през прозореца, сега прилича на джунгла. Мишените бяха живи хора.

-Чонгкук няма да стрелям срещу истински хора. -обърнах се, за да вляза,но той ме спря.

-Те са с бронежилетки и не си първата, която стреля по тях. Те са обучени за това.-говореше студено, въобще не ме поглеждаше.-бъди готова, защото прибера ли се, ти сама трябва да се оправяш.

Радвам се, че като малка стрелях с лък. Оглеждах се за всичко.

Една така наречените ми мишени реши да скочи върху мен. Затрелях го. Чувах змии, птици и различни буболечки. Те също стреляха по мен обаче със съчми. Скрих се зад дървото и започна да стрелям по другите. След като затрелях и последния, Чонгкук дойде при мен.

-Браво, добре се справи. Не очаквах да си толкова добра. Още два урока по стрелба и след това минаваме на ръкопашен бой.-говореше, а аз не го слушах и тръгнах да влизам. Не искам нито да чуя за стрелба, нито за бой. Защо не иска да го приеме? По-добре да бях прислужница.

Тъкмо щях да тръгна по стълбите, когато Чонгкук ме дръпна за ръката.

-Защо не ме изслуша докрай? Виж не искам неща да станах по-лошия начин. Разбра ли?-докато говореше, се опитвах да се измъкна,но стискаше по-силно-ще спреш ли да се бориш, няма смисъл.

-Не няма спра. Нито искам да тренирам, нито да се бия. Искам си стария живот обратно.- Отскубнах се и избягах в стаята си. Взех си кърпата и влязох в банята. Обичах да стоя в банята, някакси забравям за проблемите си.

Гл.т.Чон Чонгкук

Не мога да разбера това момиче. Качих се в стаята си. Приготвих си дрехи и влязох да се къпя. Изведнъж в главата ми излезе спомен от детството ми. Как татко ме взе от мама и повече не я видях. Липсва ми. Докато се усетя от очите текнаха горчиви сълзи.

Изкъпах се и се облякох, трябваше да заведа Мин при Ким Джунмьон.

🌸🌼🌸🌼🌸🌼🌸🌼🌸🌼🌸🌼🌸🌼🌸
Хеййй.Завърнах се. Сигурно съм ви липсвала. Не кого заблуждавам. Така дано главата ви харесва. Лека нощ и сладки сънища💜💜💜