His Game

7

Гл.т. Чонгкук

С Мин се прибрахме от болницата. Разпозна родителите си, но сега имаме нов приятел.

-Чонгкук ако искаш да си тръгнем ще те разбера.-каза Мин, докато държеше малката си сестричка.

-Останете. Нямате къде да отидете, и без това тя е много сладка. -взех Муун в ръцете си. Гледах я, виждах приликата между нея и Мин.

-Хайде да излезем да вземем нещо за Муун.- казах, а Мин се усмихна. Чак сега забелязах колко сладка усмивка има.

Качихме се в колата и тръгнахме към мола. Мин през цялото време държеше сестра си и й се радваше. Пристигнахме в мола, всички гледаха много учудено. Сложих си ръката на кръста на Мин и влязохме в мола. Тя въобще не обърна внимание на погледите, които бяха върху нас.
Влизахме в различни магазини и избрахме всичко необходимо. Прибрахме се, а малката принцеса беше гладна, Мин я остави в кошчето й и се зае с храната й. Взех Муун на ръце, почнах да й пея. Тя спря да плаче. Спомних, че мама всяка вечер ми пееше преди да заспя. Обърнах се и видях Мин облегната на врата да ни гледа и усмихва.

-Отива ти да имаш дете.- каза и взе Муун и отиде в кухнята. Стоях и гледах как се отдалечава. Наистина ли ми отива?

Гл.т. Сео Мин
Странно ми е да имам сестричка. Как не съм забелязала мама, че е бременна?

-Защо мама не е казала нищо? Тати дали и той е знаел? Чонгкук дали може да бъде добър към теб и мен? Дали цялата омраза ще изчезне от него?-задавах въпроси на себе си, докато хранех Муун.

-Мисля че мога стига да свикна с мисълта, че вече имам в къщата си дете, а омразата тя отдавна е част от мен.-отговори ми Чонгкук.

-Не се длъжен да се грижиш за нея.  Просто ще се приберем в старата ни къща.-как щях да отида там като родителите ми вече ги няма?

-Ще останете тук и това е!-повиши тон, а Муун се сви в мен.

-Добре, ще останем, но повече без викове. Муун ще расте спокойно и щастливо, без значение, че родителите ни ги няма вече.-заявих твърдо и го гледах право в очите.

-Добре. Имам още една изненада за теб.-каза Чонгкук и през вратата влезе голямо кафяво куче.

-Това е Бам имам го от близо пет месеца, няма да те нарани.- поясни той, Бам се приближи до мен и Муун, подушия и легна в скута ми.

Имаш чувството, че имах семейство, за което винаги съм мечтала. Погледнах Чонгкук беше усмихнат,за пръв път му виждам усмивката, хубав е като се усмихне.