His Game

4

Гл.т Сео Мин

Както всеки ден в продължение на месец, ставам в 5:30 оправям се и слизам за закуска и след това тренировки по ръкопашен бой.

В новото ми училище е доста забавно. Доста нови приятели, доста забавление по-време на часовете. Веднъж даже се наложи да викнат Чонгкук в училище, защото господина по рисуване не е удобрявал техника, която използвам. 

-Добро утро, Мин- поздрави той.

-Добро да е.-отговорих и седнах. Прислужницата, г-жа Понг беше приготвила плодова салата и гофрети.

-Има ли ти, нещо?- загрижоноста не беше чарта на Чонгкук, но тук можеш да я усетя

-Не.- отговорих му просто. Чувствам, че трябва да се държа студено с него. Може би така ще успея да избягам.

  След закуска се запътихме към двора. Загряхме, а той започна да ми обяснява как трябва да застана и какво да направя, но аз въобще не го слушах. Мислих какво правят старати ми приятели и родителите ми. Липсваха ми, много.

-Ехо, Мин. Земята до Сео Мин.- видях как размахваше ръка пред лицето.

-Да. Тук съм.- застанах в позата, която чух и всичко, което ми беше обяснявал се всеждаше до това.

-Въобще, защо ли правя труда да те уча, като ти не слушаш?-хвана се за главата.

-Да съм те молила да ме учиш?! Някога за престоя ми тук да чу "Чонгкук, моля те научи ме да се бия", "Искам да стрелям с оръжие", "Искам да убивам невинни хора". Замислял ли си как се чувства някой друг, освен теб, не нали? И ако се върна в онзи ден, в който приех да дойда с теб, бих предпочела да ме убиеш или да ме измъчваш.- не знам защо плачех. Всичко ми дойде в повече. Искам да се махна от тук възможно най-скоро.

Влязох в къщата, качих се в стаята си и я заключих. След малко чух тропане и викове, но не станах да отворя.

След по-малко то 20 мин, чух той си влиза в стаята. Събрах всичко най-необходимо в раницата си, тръгнах по стълбите на долу. Отворих входната врата и побягнах към улицата. Най-накрая свобода.

Вървях около  километър, докато черна, скъпа кола не ми препречи пътя. От там излезе Чонгкук.

-Какво си мислиш, че правиш?- едва си държеше нервите.

-На теб на какво ти прилича? Махам се от теб.-заобиколих го и поех по  пътя си.

-Хуанг Сео Мин, върни се тук и се качи в колата веднага. Преди да дойда и аз да те вкарам в колата.-изкрещя ми, но не спрях.

  Догони ме и ме метна рамото си, качи ме в колата и ми сложи коляна. Докато заобикаляше, аз си го откопчаш и тръгнах да бягам. Имаше гора в близост и се скрих там. Тръгнах да вървя на вътре и май се изгубих. Тъкмо щях да се обърна, когато някой зад мен ми сложи парцал на устата и всичко стана черно.

🌺🌸🌺🌸🌺🌸🌺🌸🌺🌸🌺🌸🌺🌸🌺

Извинявам се за доста дългото ми забавяне. Надявам се да ви хареса. Лека нощ и сладки сънища❤❤