His Game

5

Гл.т. Сео Мин

Събудих се в непозната стая за мен. Опитах се да стана, но ръцете ми бяха завързани за таблата на леглото. Опитах се да си спомня какво стана след като избягам от Чонгкук. Бягане, гора и...... червен джип.

-О, събудила си се! Здравей.- доста познат глас.

-Защо съм тук?

-Защото не искам да имаш нищо общо с Чонгкук.-   обясни ми Нанси.

-Аз нямам нищо общо с него.-обясних като се опитах да се освободя.

Засмя се без капка щастие, стана от леглото и излезе от стаята.

Гл.т Чон Чонгкук

-Техьонг!!-извиках през телефона, докато се качвах в колата.

-Кажете, господин Чон.

-Искам да проследиш телефона на Мин. Искам да знам къде.-бях бесен. Даже и аз не знам защо.

-Добре, господине.-затворих и продължих да обикалям из гората и града. Никакъв успех.

-Ало, господине намерихме я.-

-Къде е?!?-попитах

-Във вилата на госпожица Нанси.- като го каза изтръпнах.

-Добре, благодаря ви.-затворих и тръгнах на там.

   Като стигнах веднага се затъпих към вратата, звъннах. Отвори ми Нанси.

-Къде е Сео Мин?-едва си сдържах нервите.

-Не знам за какво говориш, Куки. Сама съм. -тогава на стълбите видях Мин с оковани ръце и част от таблата на леглото. Изкисках се.

-Ти какво правиш?!? Как успя да се измъкнеш??-Нанси беше готова да я пребие.

-Хайде, Мин да се прибираме. Трябва да си поговорим. А ти, Нанси не искам повече да ме търсиш, говориш или да си помислиш за мен.-заявих и дръпнах Мин, но спря.

-Извинявай, Нанси, но ще може ли да махнеш белезниците.- как може да е толкова мила след като я отвлече и така като гледам я е удряла.

Нанси махна белезниците, а Мин й се усмихна. Излязохме от вилата и се качихме в колата. Никой не говореше. Исках да я питам, но не можех. Тя гледаше през прозореца. Когато пристигнахме, тя излезе от колата и изтича в стаята си.

Вечер е, а Мин не излизала от стаята си. Почуках на вратата, не чух отговор. Открехнах врата, видях, че е на бюрото и се опитва да нарисува нещо.

-Хей, Мин ела да вечеряме.-усмихнах се, но сега чак забелязах сълзите по бузите й.

Приближих до нея и видях какво рисува. Имаше само драсканици.

-Защо толкова много ме мрази те?-попита много тихо.

-Моля? Никой не те мрази. Сега си добре.-опитах се да я успокоя.

-Искаше да вечеряме. Хайде.-избърса сълзите си и тръгна пред мен.

Щеше да изгаси светлините, но аз я дръпнах за ръка и я прегърнах. Стояхме така и когато реши, че време да се отделим, осетих ръцете й на кръста си. Прегърна ме и започна да плаче. Галих я по косата, казах й, че всичко ще е наред. Можех да остана така цял живот.

🌺🌼🌺🌼🌺🌼🌺🌼🌺🌼🌺🌼🌺🌼🌺

Здравейте на всички. Жива съм спокойно, няма да се отървете толкова лесно от мен.

Имам една идея. Ако искате да разберете нещо за мен може да ме питате. Ще направя Q&A ( брей нещо не виждане до сега). Така че благодаря ви за целия интерес към книгата ми.  Пак благодаря ви и ви пожелавам приятен ден!!!!!