Когато си преминал през какво ли не! Когато се чувстваш, различен от останалите и не знаеш защо! Когато единственият човек на когото можеш да вярваш е сестра ти...
Това е историята на две момичета, на две сестри. Различни от останалите. И какво се...
Днес денят е мрачен, вали, а слънцето го няма. Времето е винаги такова, когато две определени момичета, две сестри, имаха проблеми. Но защо е така... Е да кажем, че мога само толкова да кажа...
Да се върнем на момичетата. Както при всеки, от време на време им се случваше да се скарат, и както вече казах още от малки когато една от тях има проблем, незнайно защо, времето става мрачно точно като днешния ден.
Е... да се запознаем с тях.
По-голямата от двете е Мия, а по-малката и сестра е Калия. Те са неразделни още от малки. Вече са на по 20 години и въпреки тормоза, който преживях в училище те се справиха.
Обаче има едно нещо. Преди година започнаха да харесват една корейска група. И сега след като завършиха и двете решиха да отидат до Южна Корея.
Ето че стигаме до днешния ден. Да видим какво се е случило...
~Гледна точка на Мия~
Здравейте, както вече знаете, аз съм Мия. На 21 години съм. Днес със сестра ми заминаваме за Южна Корея. Но ето къде е проблема, нашите не искат да пускат сестра ми с мен. Ядосах се и в момента съм в моята стая и си събирам багажа. Родителите ми няма да ме спрат, достатъчно голяма съм. Сестра ми е пред вратата и се опитва да влезе, но аз заключих. -Мия отвори, моля те! Нека поговорим! - вика тя, а аз не исках и не отворям, гадно ми е, че се държа така с тея, но в момента съм много ядосана.
~Гледна точка на Калия~
От 10 минути моля Мия да отвори, тя нито ми отваря, нито отговаря. А защо им беше на майка ми и баща ми да се държат така. Вече не съм малко дете, което могат да контролират. Мога да взимам решенията и сама. Мия се засегна много.
- Мия моля те отвори. Нека поговорим! Моля те! - продължавах да и се моля, без никакъв резултат. Малко след това вратата се отвори и тя излезе, беше плакала. Видях засъхналите сълзи по бузите и. Опитах се да я прегърна, но тя само ме погледна, взе куфара, който седеше до нея и мина покрай мен. Без да казва и дума. Слезе по стълбите и не след дълго чух как вратата се затваря със самах.
Аз стояха невярваща, но един гръм ме стресна и тогава дойдох на себе си. На вън пак беше мрачно, все едно ние с Мия оправлявахме времето.
Осъзнах какво се случи слязох долу, изгледах ядосано родителите си. Тръгнах към вратата, но баща ми ме спря и ме прати в стаята ми.
Е не мога да повярвам. Мразя ги. Трябва да направя нещо. - помислих си.
<Здравейте! Това ми е първата книга. Надявам се да ви хареса. Съжалявам, че е толкова кратка и за грешките. Благодаря за отделеното време! За мен значи много!>
{You're my all!}
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
