Когато си преминал през какво ли не! Когато се чувстваш, различен от останалите и не знаеш защо! Когато единственият човек на когото можеш да вярваш е сестра ти...
Това е историята на две момичета, на две сестри. Различни от останалите. И какво се...
Излязох на вън. След малко дойде Тае. Хвана ме за рамото и аз се обърнах към него.
- Какво е станало? Изглеждаш ужасно. - попита ме той. - Сподели с мен, знаеш, че винаги съм бил до теб.
- Посегнах на Мия. - казах едвам, бях готов да се разплача, но се здържах. - Нараних я и сега сигурно ме мрази. - седнах на стълбите, а Тае седна до мен.
- Това е лошо, но ще ти прости. Ти направи толкова много за нея. - каза ми той, опитвайки се да ме успокой.
- Не мисля, че ще ми прости.
- Напротив, ще видиш, всичко ще се оправи, само трябва да ѝ се извиниш по правилния начин. Да и покажеш, че значи нещо за теб. - каза той. Аз не му отговарих. Размишлява върху думите му и той имаше право. Ще се опитам да и се извиня, като и покажа, че значи нещо за мен. След няколко минути в мислите ми, се обърнах и му казах:
- Прав си! Ще се опитам да и се извиня по правилния начин. - казах аз и станах. - Благодаря ти, за подкрепата! Задължен съм ти. - той стана и ме потупа по рамото и каза:
- Радвам се, че помогнах. А сега да влизаме вътре, защото тук е студено. - след тези негови думи, ние влязохме вътре. Когато отидохме в хола при останалите, забелязах, че бяха притеснени, а Куки и Калия ги нямаше. Какво в станало?
- Какво става? - изпревари ме Тае, също забелязал притеснението "във" въздуха. - И къде са другите?
- При Мия. - каза набързо Jin.
- Защо какво е станало?! Ще ни кажете ли вече?! - казах притеснен, бях готов да се развикам. Ами ако се е случило нещо лошо с Мия?!
- Успокой се. Ще ви кажем. - каза Нам Джун и ни каза всичко. Не мога да повярвам. Аз съм виновен! Веднага тръгнах нагоре по стълбите, но Yoongi ме спря.
- Не мисля, че е добра идея. По-добре ни кажи какво стана. - аз го погледнах ядосано.
- Знам, че аз съм виновен и искам да я видя. - казах притеснен и погледнах останалите.
- Спокойно. Кали и Куки са при нея, ако има нещо ще ни кажат. - каза ми Хоби и ме под бутна да седна. - А ти през това време, ще ни кажеш какво стана.
Аз нямах избор и се съгласих, нямаше да ме пускат. Седнах на дивана и им разказах всичко. Те също ме подкрепиха, че всичко ще се оправи.
След време, стана късно и някой си легнаха. Останахме само аз и Тае, но виждах, че и на него му се спи.
- Защо не си легнеш? - попитах го.
- Не ми се спи, а и няма да изоставя най-добрият си приятел. - каза ми той, като се прозяваше.
- Виждам, че ти се спи. Лягай се и ме остави мен.
- Ама... - казах той. И след 10 минути спорене, накрая го изгоних към стаята му.
Останах сам. Сън не ме хващаше. Обикалях насам там из къщата, и така цяла нощ.
-Гледна точка на Мия-
Събудих се със страшно главоболие и реших да отида да си взема хапче. Станах от леглото и какво да видят очите ми?! На деванчето спят, Кали и Куки, ПРЕГЪРНАТИ! Тя се беше сгушила в него, а той я беше прегърнал така, сякаш, ако я пусне ще я изгуби. Бяха много сладки. Взех едно одиало и ги покрих. След това тръгнах към долния етаж. Мислех зче няма никой, докато не видях заспалия Джимин на дивана. Беше сладък! Как да се сърдиш на такъв сладур?! Държеше лист и химикалка, явно е писал нещо. Приближих се до него и го завих. Докато го завива той каза нещо насън.
- Моля те прости ми! Ти си всичко за мен! Моля те, Мия! - той моето ли име спомена?! Какво сънува с мен? Та както и да е. Завих го и леко издърпах листа и химикалката от ръката му. Оставих ги на масичката, опитах се да не чета какво пишеше, но мернах името си и любопитството в мен надделя. Почнах да чета написаното и не можах да повярвам, той е написал песн за мен. И то не каквато и де е, а любовна. Да не би това да означава, че той има чувства към мен? Задавах си този въпрос още няколко пъти, докато минах през кухнята взех си чаша вода и се върнах в стаята си. Легнах на леглото и пак се замислих. Дали ме харесва, защото аз него да (то е ясно!). Дали да му простя и да му призная за чувствата си или да изчакам още малко?...
Така съм заспала със усмивка на лицето.
<Здравейте! Съжалявам, за закъснението и грешките. Надявам се да ви хареса. Обещавам, че скоро ще пусна 7-та глава. Благодаря ви пак за отделеното време! >
{You're my all!}
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
