ՏTᗩY ᗩᒪIᐯᗴ《Остани Жив》

Глава 10-та

-В съня-

Бях в някаква стара зграда. Започнах да се оглеждам, когато чух познат глас да вика името ми.

-Мияяяя...-познах го веднага и тръгнах към източника.
Стигнах пред една стая, оцапана с кръв по стените, в средата имаше стол, а на него имаше завързан човек. Когато погледнах човека, сърцето ми спря. На стола бе завързан Джимин. Целия беше в рани и едвам дишаше. Веднага се втурнах към него да му помогна.

-Дръж се, любов моя! Тук съм! - казах аз докато го развързвах. Сложих го да се облегне на мен. Поведох го към изхода, когато той се свлече на земята. Аз клекнах до него и се опитах да го изправя.

-Мия... - каза той тихо и едвам едвам.

-Тук съм!-казах аз и пуснах сълзите си. Той избърсва нежно сълзите ми.

-Обичам те! - каза той и усетих как ръката му се отпуска.

-НЕ, ДЖИМИН! ОСТАНИ С МЕН! НЕ МЕ ОСТАВЯЙ! - виках аз и плачех. Придърпах го в прегръдките си в очакване да чуя дишането колкото и слабо да е то, но уви, това така и не стана.

-Мия! Събуди се! - усетих как някой ме вика и подбутва.
Веднага щом отворих очи видях притесненото лице на Джимин.
Веднага се изправих и го прегърнах. Усетих как сълзите ми се стичат по бузите. Той отвърна на прегръдката ми.

-Стига не плачи! Това е само сън! Тук съм! - говореше ми, той докато ме галеше по главата в опит да ме успокой. Отделих се от него и той избърса сълзите ми. - Какво сънува, та се разстрой така? - попита ме той. - Ако искаш ми кажи, ще се почувстваш по-добре.

Аз му разказах всичко и пак се разплаках. Той ме прегърна силно, като ме успокояваше.

-2 месеца по-късно-

През тези два месеца, всяка нощ сънувах този сън и плачех. Всички почнаха да се притесняват за мен, а Джимин не спеше по цели нощи. След един от разговорите си с Кал, решихме да се върнем в България. На нито една от нас не и беше приятно, но се налага. Когато казахме на момчетата, те ни заявиха, че идват с нас.
Та ето ни днес. Намираме се в частния самолет на момчетата и пътуваме към България. Зад нас седях Кал и Куки, които спяха прегърнати сладко. Красива двойка са. Та... до мен на седалката, облегнал се на рамото ми спи, моят прекрасен ангел. А колкото до мен... Аз слушам музика, гледайки през прозореца. Ако се питате защо не спя, ами отговора е прост, първо че не ми се спи и второ страх ме е, че ще сънувам пак този сън. Също така и Чим има нужда от почивка. Останалите: Jin - яде, Suga - спи, Хоби - Играе на някаква игра с Тае, а Namjoon - чете книга.