ՏTᗩY ᗩᒪIᐯᗴ《Остани Жив》

Глава 7-ма

-Две седмици по-късно-

-Гледна точка на Калия-

Минаха две седмици от както съм в Сеул. Тук е страхотно, красиво е. През тези две седмици с BTS се сближихме много, но трябваше да крием това че живеем и сме приятели с тях. 

Сигурно се чудите какво става с Мия и Jimin. Ми сестра ми не му говори, не седи в стая където е и той. А Jimin е като буреносен облак, мрачен и като се замисля..... не съм го виждала да се усмихва от случката на сам. Опита се да и се извини няколко пъти, но тя отказваше, да го слуша. 

До колкото до мен и Куки сближихме се и станахме приятели. Аз започнах работа в едно кафене, Куки всеки ден ме караше и ме прибираше. 

Е стигнахме до днешния ден. В момента чакам Куки да дойде да ме вземе от работа.

След 5 минути пред мен спря една черна кола и свали прозореца. Погледнах вътре и се усмихнах. На шофьорското място седеше Куки и се усмихваше.

- Заповядайте, госпожице! - каза той.

- Благодаря, господине! - казах аз и се качих на мястото до него. 

- Как си? Как мина днес? - попита ме той, като потегли.

- Нищо особено, както обикновено. А при вас нещо ново? - казах аз

- Няма нищо ново. - отвърна ми той и  свали усмивката си. Аз го хванах за ръката и той ме погледна за момент и отново върна погледа си на пътя.

- Какво има? Станало ли е нещо? - попитах го загрижено.

- Амиии... н-нищо н-не е с-станало. - каза той притеснено.

- Не можеш да лъжеш. Кажи ми какво е станало? 

- Добре. Амиии... Днес, сутринта, след като те закарах.... - каза той колебливо.

- Не увъртай и ми кажи. - казах строго.

- Като се прибрах отидох да закуся и всички бяха там, само Мия още спеше. Седнах и си говорехме. След малко през вратата влезе Мия и щом видя Джимин. Тя се обърна и излезе. Джимин стана и каза, че вече на издържа и щом той е проблема ще изчезне и излезе. От тогава не сме го виждали. Цял ден го няма и започваме да се притесняваме. - каза той

- А звъняхте ли му? - казах аз леко притеснено.

- Да не вдига или телефона му е изключен.