ՏTᗩY ᗩᒪIᐯᗴ《Остани Жив》

Глава 3-та

/След няколко месеца/

-Гледна точка на Калия-

Минаха няколко месеца от както сестра ми се премести в Сеул.
Всеки ден си говорехме, тя ми разказваше как се справя, но след последния ни разговор, ми съобщи, че има изненада за мен.
Както вече се досещате, аз нямам търпение да разбера каква е и се надявам много скоро да това да стане.
Сигурно се чудите какво стана между мен и родителите ми.
Амммм.... да кажем, че не съм го виждала от както се прибрах, след последната ни среща с Мия.
Но да не си разваляме настроението.
Така... Мия каза, че си идва и аз трябва да я чакам на летището.

Станах рано, облякох се и се приготвих да тръгвам към летището. Сестра ми трябва да кацне след 20 минути, а аз нямам търпение да я видя.
Толкова ми липсва!

След като закусих тръгнах към летището. След по-малко от 10 минути пристигнах и сега чакам тя да излезе.

-Гледна точка на Мия-

Днес се прибирам в България. Най-накрая ще видя Калия, след толкова много време.
Смятам да изпълня обещанието си към нея и да я взема с мен, навръщане към Сеул, а там имам малка изненада за нея. Сега съм в самолета и след 5 минути кацаме. Тя сигурно вече ме чака и изгаря от нетърпение.

/След 10 минути/

Вече кацнах и отивам да търся сестра си. След малко я видях и тръгнах към нея.

-Гледна точка на Калия-

Чаках сестра си, когато някой ме хвана за рамото. В началото се стреснах, но като се обърнах, се зарадвах, като видях човека пред мен. Това беше Мия. Веднага я прегърнах, и тя ми отвърна.
Толкова много ми липсваше!

-Гледна точка на Мия-

Реших да изненадам сестра си. Отидох до зад нея и я хванах за рамото. В началото се стресна, но като се обърна, се усмихна и ме прегърна, а аз ѝ отвърнах. 

- Липсваше ми! - каза след като се отдели от мен.

- И ти ми липсваше! - отвърнах ѝ аз.

- Хайде ела, че ни чакат.

- Кой ни чака? Нашите ли? - казах и я погледнах неразбиращо.

- Дабе, те даже и не знаят, че си се върнала, а и аз не живея при тях. Изнесох се след като ти замина. Не издържах при тях.