ՏTᗩY ᗩᒪIᐯᗴ《Остани Жив》

Глава 9-та

-Гледна точка на Калия-

Сутринта, станах приготвих се за работата. Когато тръгнах да излизам, някой ме хвана за ръката. Обърнах се и видях Куки.

-Ще те закарам! И не приемам отказ! - каза той и взе ключовете за колата и излязохме.

Пътувахме в пълна тишина, никой не смееше да каже нещо. Накрая той развали тишината.

- Виж, съжалявам за снощи! Имаш право, не помислих, преди да говоря. - каза той и ме погледна за секунда и пак върна погледа си на пътя.

- И аз се извинявам! Не трябваше да ти викам. - казах аз и го погледнах.

- Няма нищо!.... Е... стигнахме. - каза и спря колата, след което ме погледна. - Приятна работа. После ще дойда да те взема. - Аз му се усмихнах.

- Добре. И на теб приятни тренировки.

- Мерси. Чао!

Слязох от колата и влязох в кафето.

-Гледна точка на Мия-

Днес отидох на работа с Джимин и малко закъсняхме.

Аз май още не съм ви казала какво работя. Ми... Да кажем, че съм им нещо като треньор.

Тааа... Като пристигнахме, всички ни чакаха.

- Яяя... Влюбените гълъбчета дойдоха! - каза Хоби, смеейки се.

- Добре, хайде да започваме. - каза Нам и подбутна Шуга, който беше заспал на диванчето.

Започнахме с тренировката. Тя продължи час и спряхме за почивка, а аз се сетих, че съм си забравила телефона в колата.

- Аз отивам да си взема телефона. Забравих го в колата. - казах и тръгнах към вратата.

- Аз ще ти го донеса. Ти си почини. И без но! - каза Джимин, приближавайки се до мен.

- Добре. - казах аз. Той ме целуна по бузата и излезе.

Докато чакахме Чим, забелязах, че Куки идва към мен.

- Хей... - каза той, леко смутен.

- Хей. Какво има? - попитах го.

- Искам да ти се извиня за снощи... Не исках да те разтройствам... Съжалявам! - каза той и заби поглед в земята.