Големия Сблъсък

Глава 18

С Ванеса се качихме след два часа по спалните и си легнахме.

---

На другия ден

Събудих се от алармата на телефона ми и побързах да я изключа. Станах от леглото и отидох в банята. Измих си зъбите и лицето, и излезнах. Застанах пред гардероба и огледах дрехите си. Накрая се преоблякох ето така:

Оправих си косата и се гримирах леко. Взех си телефона заедно с дамската чанта и излезнах от стаята. Минах през стаята на Ванеса, но нея я нямаше. Явно е тръгнала по рано.

Слезнах надолу и отидох до етажерката. Обух си обувките с висок ток и си облякох якето. Излезнах от вкъщи и заключих вратата.

Качих се в колата и потеглих. След 20 минути бях в сградата в офиса ми. Включих лаптопа и събрах едни документи които Виктор трябваше да подпише. Станах от стола и излезнах от офиса.

Влезнах в асансьора и натиснах копчето с номер 7. Минута по-късно цях пред офиса на Виктор. Почуках и влезнах.

-Трябва да подпишеш тези документи.-казах и му ги дадох

-Поне решили дали си съгласна или не?-попита

Погледнах го и въздъхнах.

-Ох.. добре!-съгласих се най-накрая

-Чудесно. На 25 в 14:30 ще дойдем да ви вземем.-каза -Ще сме в Банско до 2ри Януари.

-Добре.-казах

Даде ми документите подписани и излезнах от офиса.

---

Излезнах от офиса и се качих в асансьора. Натиснах копчето за 1ви етаж и вратите се затвориха.

Две минути по-късно се отвориха и излезнах от асансьора. Продължих напред и скоро бях извън сградата. Качих се в колата и потеглих. Минах през сладкарницата и видях Ванеса и Мишо да говорят.

-Хей, какво става?-попита ме щом отидох до нея

-Нищо. Приключих по рано днес. Ти какво правиш?-попитах я

-Дойдох малко да поработя. Но тъкмо свърших.-отговори и кимнах

-Е, аз ще тръгвам.-каза и Мишо

-Най накрая.-измънка под носа си Неса

Засмях се и Мишо излезе от сладкарницата.

-Еее, значи ще си празнуваме у дома.-каза Ванеса докато си обличаше якето

-Всъщност...-започнах и тя ме погледна странно -Съгласих се с Виктор и на 25 заедна с него и приятелите му отиваме на Банско.

Ванеса изпищя и ме прегърна.

-Благодаря тии!-каза и се усмихнах

-Няма за какво. Хайде сега да тръгваме.-казах

Излезнахме от сладкарницата и се качихме в колата.

-Карай към мола.-каза ми Неса

-Защо?-попитах

-Трябва да си вземем по някоя нова рокля. Все пак ще посрещаме след няколко дни новата година.-каза и въздъхнах

Потеглихме и Ванеса пусна радиото. По което зазвуча песента "Всичко което искам" на Миро и Невена.

-Искам да ти подаря най-ценното в мен, аз искам да повярваш, че съм истински с теб. Във приказната нощ на тази Коледа бяла, твоята звезда отново в мене изгрява. Хей, чу ли празничния звън? Чу ли музика от вън? Знаеш ли, че тази нощ...съм ти подарък?! Обичам всеки миг със теб! Обичам те! Сърцето ми държиш в ръце! Обичам те! Да бъда с теб - това е всичко, което искам за Рождество, за Рождество, за Рождество! Обичам те! Искам да ти подаря най-ценното в мен, аз искам да повярвам както ти вярваш в мен! В рождествената нощ на тази Коледа бяла, твоята звезда отново в мене изгрява. Моят празник почва и завършва със теб. Искам с теб да споделим най-ценното време. Обичам всеки миг със теб! Обичам те! Сърцето ми държиш в ръце! Обичам те! Да бъда с теб - това е всичко, което искам за Рождество, за Рождество! Обичам те! Пъстро коледно дърво, с гирляндите блестящи, пълна къща със любов, и пълни чаши. Обичам всеки миг със теб! Обичам те! Сърцето ми държиш в ръце! Обичам те! Да бъда с теб - това е всичко, което искам за Рождество, за Рождество! Обичам те!-пеехме двете с Ванеса

След две минути спрях колата пред мола и двете излезнахме от колата.