С Ванеса се качихме след два часа по спалните и си легнахме.
---
На другия ден
Събудих се от алармата на телефона ми и побързах да я изключа. Станах от леглото и отидох в банята. Измих си зъбите и лицето, и излезнах. Застанах пред гардероба и огледах дрехите си. Накрая се преоблякох ето така:
Оправих си косата и се гримирах леко. Взех си телефона заедно с дамската чанта и излезнах от стаята. Минах през стаята на Ванеса, но нея я нямаше. Явно е тръгнала по рано.
Слезнах надолу и отидох до етажерката. Обух си обувките с висок ток и си облякох якето. Излезнах от вкъщи и заключих вратата.
Качих се в колата и потеглих. След 20 минути бях в сградата в офиса ми. Включих лаптопа и събрах едни документи които Виктор трябваше да подпише. Станах от стола и излезнах от офиса.
Влезнах в асансьора и натиснах копчето с номер 7. Минута по-късно цях пред офиса на Виктор. Почуках и влезнах.
-Трябва да подпишеш тези документи.-казах и му ги дадох
-Поне решили дали си съгласна или не?-попита
Погледнах го и въздъхнах.
-Ох.. добре!-съгласих се най-накрая
-Чудесно. На 25 в 14:30 ще дойдем да ви вземем.-каза -Ще сме в Банско до 2ри Януари.
-Добре.-казах
Даде ми документите подписани и излезнах от офиса.
---
Излезнах от офиса и се качих в асансьора. Натиснах копчето за 1ви етаж и вратите се затвориха.
Две минути по-късно се отвориха и излезнах от асансьора. Продължих напред и скоро бях извън сградата. Качих се в колата и потеглих. Минах през сладкарницата и видях Ванеса и Мишо да говорят.
-Хей, какво става?-попита ме щом отидох до нея
-Нищо. Приключих по рано днес. Ти какво правиш?-попитах я
-Дойдох малко да поработя. Но тъкмо свърших.-отговори и кимнах
-Е, аз ще тръгвам.-каза и Мишо
-Най накрая.-измънка под носа си Неса
Засмях се и Мишо излезе от сладкарницата.
-Еее, значи ще си празнуваме у дома.-каза Ванеса докато си обличаше якето
-Всъщност...-започнах и тя ме погледна странно -Съгласих се с Виктор и на 25 заедна с него и приятелите му отиваме на Банско.
Ванеса изпищя и ме прегърна.
-Благодаря тии!-каза и се усмихнах
-Няма за какво. Хайде сега да тръгваме.-казах
Излезнахме от сладкарницата и се качихме в колата.
-Карай към мола.-каза ми Неса
-Защо?-попитах
-Трябва да си вземем по някоя нова рокля. Все пак ще посрещаме след няколко дни новата година.-каза и въздъхнах
Потеглихме и Ванеса пусна радиото. По което зазвуча песента "Всичко което искам" на Миро и Невена.
-Искам да ти подаря най-ценното в мен, аз искам да повярваш, че съм истински с теб. Във приказната нощ на тази Коледа бяла, твоята звезда отново в мене изгрява. Хей, чу ли празничния звън? Чу ли музика от вън? Знаеш ли, че тази нощ...съм ти подарък?! Обичам всеки миг със теб! Обичам те! Сърцето ми държиш в ръце! Обичам те! Да бъда с теб - това е всичко, което искам за Рождество, за Рождество, за Рождество! Обичам те! Искам да ти подаря най-ценното в мен, аз искам да повярвам както ти вярваш в мен! В рождествената нощ на тази Коледа бяла, твоята звезда отново в мене изгрява. Моят празник почва и завършва със теб. Искам с теб да споделим най-ценното време. Обичам всеки миг със теб! Обичам те! Сърцето ми държиш в ръце! Обичам те! Да бъда с теб - това е всичко, което искам за Рождество, за Рождество! Обичам те! Пъстро коледно дърво, с гирляндите блестящи, пълна къща със любов, и пълни чаши. Обичам всеки миг със теб! Обичам те! Сърцето ми държиш в ръце! Обичам те! Да бъда с теб - това е всичко, което искам за Рождество, за Рождество! Обичам те!-пеехме двете с Ванеса
След две минути спрях колата пред мола и двете излезнахме от колата.
YOU ARE READING
Големия Сблъсък
Romance!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Мария беше 22 годишно момиче което всеки желаеше. Учеше за интериорен дизайн и същевременно работеше с най-добрата си приятелка Ванеса в сладкарница. Двете се познаваха от малки и още от тогава бяха решили да заминат за Варна и да...