Големия Сблъсък

Глава 29

По телефона

-Ало..-казах щом вдигнах

-Хей, вече по-добре ли си?-попита

-Да. Какво има?-попитах го

-Да те попитам в колко да дойдем с Мишо да ви вземем.-отговори

-Елате в осем и половина.-казах докато гледах часа

-Добре. Ще се видим тогава.-каза той

Затворих и погледнах Ванеса.

-Не можа ли да ме събудиш по рано?-попитах го

-Ако те бях събудила щеше да си кисела.-отговори тя и докато отпивах от кафето си

-И за това сега имам час и половина на разположение..-казах

След което се облегнах на дивана.

---

Излезнах от банята и отидах до гардероба. Облякох си бельо, а после и тези дрехи:

Застанах пред тоалетката и си оправих косата. Сложих си обеците, а после си направих очна линия. Минах два пъти със спирала миглите си и си сложих от червилото. Взех си чантата с нещата и си пръснах парфюм. Слезнах надолу и си обух токовете. В това време дойде и Неса. А на вратата се звънна.

Отворих вратата и видях Виктор пред себе си с букет от червени рози.

-Това е за теб. Заповядай.-каза и с усмихнах

-Благодаря.-казах и го целунах по бузата

Взех букета и отидох до кухнята. Сложих го в една ваза като преди това напълних вода в нея. Върнах се в хола и видях още един букет, но от лалета. И беше в другата ваза.

-Тръгваме ли?-попита Неса

Кимнах и излезнахме заключих вратата. Качих се в колата на Виктор, а Ванеса в тази на Мишо и потеглихме.

-Е, какво мислиш? Ванеса харесва ли го на Мишо?-попита Виктор докато караше

-Според мен да, но тя отрича. Винаги е отричала щом стане думата за момче.-отговорих

-Какво ще кажеш да им направим номер?-погледнах Виктор който се усмихваше

-Какво имаш предвид?-попитах го

-Ами да ги оставим за малко насаме. Поне 20 минути.-отговори

-Добре.-казах и той се усмихна

Зави надясно и телефона ми започна да звъни.

По телефона

-Защо завихте?-попита Ванеса

-Дядото на Виктор му звънна, каза му, че иска да говорят за 15 минути.-отговорих

-Не може ли да почака?-погледнах Виктор който ми намигна

-Не. Но спокойно. До 15 минути ще сме в ресторанта при вас.-казах и затворих

-Сериозно ли?-попита Виктор през смях

-Млъкни. Друго не се сетих. А ако и кажа, че са ни извикали по работа щеше да си помисли нещо..-казах и той спря колата

Бяхме малко след града.

-Защо сме тук?-попитах го

-Ще изчакаме да минат 15 минути и отново ще се върнем.-отговори той

-А до тогава какво ще правим?-попитах го

-Имам една идея.-подсмихна се

-Забрави. Няма да правя секс.-казах му

А той повдигна вежди. Май не е имал предвид да правим секс.. Опа.

-Какво? Мислех да говорим за лятото и къде ще сте с Ванеса. А не да правим секс в колата ми. Но ако искаш и това може да стане.-отвърна

-Мислехме да отидем в Калифорния имаме достатъчно пари за 4ри дни там.-казах

-Хммм.. какво ще кажеш, аз, ти, Мишо, Ванеса и останалите от групата да отидем заедно?-попита той

-Не благодаря. Достатъчно ми беше това за Банско.-казах

-Ако не се съгласиш ще бъда принуден да те карам цяло лято да работиш, както и Ванеса в сладкарницата.-погледнах го

-Чакай! Как така?-попитах го

-Сладкарницата е моя собственост.-отговори

-Ужасен си..-измрънках под носа си

-Е, приемаш ли предложението ми?-попита той

Въздъхнах и кимнах.

-Чудесно. А сега..-каза Виктор като сложи ръката си на брадичката ми

И ме накара да го погледна.