Глава 42

458 24 5
                                    

Знам, че се забавям с главите и тук, но не се занимавам само с тази история, а и с други. Извинявам се. Ще гледам некста да е скоро.

Виктор ме вдигна и ме сложи на бюрото му. Започна да целува врата ми, а аз увих краката около кръста му. Ръцете ми се намираха на врата му. На вратата се почука и Виктор изпсува леко, а аз се отдръпнах като попарена. Започнах да си оправям косата.

Вратата си отвори и от там се показа Сюзън. Една от новите.

-Здравейте господшн Тодоров!-каза и дойде при нас

-Здравей! Какво има?-попита с властен тон

-Трябва да подпишете и прегледате тези документи!-отговори му момичето

-И за те чука най вероятно ти се иска..-мрънках си под носа

-Моля?-попита момичето

-Нищо. Аз ще вървя господин Тодоров, защото имам още много работа.-казах

Виктор дойде близо до ухото ми.

-Чакай ме довечера в осем.-изтръпнах

Кимнах и излезнах от офиса заедно с документите. Слезнах на етажа ми и си влезнах в офиса. След което започнах да гледам следващия проект който ми беше възложен.

---

Няколко часа по-късно

На вратата се звънна и слезнах по стълбите. Бях само по черни къси панталонки и сутиен. Най вероятно беше Ванеса. Отворих вратата и останах като попарена. Беше Виктор.

-Ъмм.. влез.. аз ще се кача да се проблека и...-прекъсна ме

-Ако продължиш да се бавиш няма да ти се налага да се преобличаш..-цялата настръхнах

Кимнах и се качих нагоре. Отидох до леглото и взех някаква червена рокля. Оправих си косата и си сложих червило на устните. Пръснах си парфюм и си взех чантата с нещата.

Слезнах и Виктор стана от дивана. Усмихнах му се и излезнахме от къщата. Качихме се в колата му и потеглихме.

-Къде отиваме?-попитах

-На вечеря...-отговори

-Какво ти е?-изглеждаше ми нервен

-Нищо. Какво да ми е?-погледна ми за кратко

-Изглеждаш ми нервен..-погледнах настрани

-Не, спокойно не съм.-каза и кимнах

Спря колата пред ресторанта и слезнахме от нея. Влезнахме в ресторанта и една жена ни посрещна.

-Добър вечер! Имате ли запазена маса?-попита с усмивка

-Да. На името на Виктор Тодоров!-отговори мъжа до мен

-От тук моля!-каза жената и тръгна към терасата

Излезнахме и седнахме на една двойна маса. Седнахме и едно чомче дойде до нас.

-Добър вечер! Какво ще желаете?-попита

-За мен едни пилешки хапки, салата Цезар и една вода.-отговорих с лека усмивка

-А за вас?-момчето погледна Виктор

-Същото като нея. И една бутилка бяло вино!-отговори му Виктор

Момчето кимна и влезе навътре. Погледнах Виктор, а след това към морето.

-Е, за какво искаше да излезем?-попитах го

-Мария..-започна Виктор, а аз преглътнах

-Кажи.-погледнах го след което се обърнах към морето

-Виж.. искам да разбереш, че не си ми безразлична. Можеш да го разбереш само по това, че ти си единствената която е спала в леглото ми. Буквално спала. Единствената която е спала на гърдите ми. Единствената която съм завела някъде, за да сме само двамата. Едниствената която само с поглед ме е карала да се възбуждам. Единствената която може да ме вбеси за секунди..-погледнах го отново

-Обещай!-прекъснах го

-Какво да обещая?-попита

-Обещай, че ще си до мен. Обещай, че няма да тръгнеш след първата курва която ти се набута в скута!-отговорих

-Виж знам, че ми се носи славата на курвар. Но се кълна, че от както те видях започнах да отблъсквам всяка една жена.. Всяка една курва.-прехапах леко устните си -Не хари тези устни, защото ще ме принудиш още сега да си тръгнем от ресторанта. И да отидем в къщи.

Големия СблъсъкOù les histoires vivent. Découvrez maintenant