Големия Сблъсък

Глава 45

Един час по-късно

-Когато Стилиян ми каза за вас двамата.. не можах да повярвам.-започна да говори Надя и я погледнах -Виктор до сега не се беше захващал с никоя така сериозно. Той наистина е влюбен в теб.

-Да така е.-усмихнах се леко -Вие със Стилиян как се запознахте?

-Беше много интересно.-засмя се момичето до мен -Една вечер бяхме решили с още две приятелки да ходим на дискотека. Но се бяхме разбрали да не сме много време там, защото на другия ден трябваше да ходя на новата си  работа. И нали ходим танци манци и изведнъж от някъде се появи Стилиян. Започнахме да танцуваме и той изведнъж се опита да ме целуне. Естествено аз му ударих един шамар, защото кой е той, че да ме целува без да ме познава.-засмяхме се и двете -И той ме попита защо съм го направила, аз му отговорих, че не се целувам със непознати. След което си тръгнахме с приятелките ми. И на сутринта вече ходя нали на работа влизам при Виктор и той ме казва, че трябва да отида до другия офис на неговия приятел, за да ме даде някои указания. Излезнах от офиса му и само си представяш как влизам в офиса на Стилиян и двамата се виждаме. Въобще не очаквах, че той ще е другия ми шеф. Аз го попитах какво прави той тук, а той ми се усвихна и каза "добре дошла, не знаех, че ще работиш за мен и най-добрия ми приятел". И така около 3 месеца аз не го понасях само, защото се беше опитал да ме целуне в дискотеката. Докато не осъзнах, че съм влюбена в него.

-Божичкоо. Това не го очаквах.-засмях се

-И аз.-отвърна Надя -Вие с Виктор как се запознахте?

-Ами преди 8 месеца докато все още бях в университета един ден, един от професорите ми каза за фирмата на Виктор и Стилиян. Аз естествено не вярвах да стане, защото трябваше да взема изпитите за следващата година. Но професора ви обясни, че мога да взема изпитите за 2 месеца естествено, ако продължа да работя. И се съгласих. Говорих и с останалите професори и те бяха съгласни. След което дойдох тук на стаж....

---

Вратата на офиса ми се отвори и през нея се показа Виктор.

-Свърши ли?-попита

-Да.-отговорих

-Хайде.-каза и излезнахме от офиса

Влезнахме в асансьора и натиснах копчето за 1ви етаж. Вратите се затвориха и въздъхнах.

-Стилиян ме попита дали тази вечер искаме да излезнем...-започна Виктор

-Добре..-говорех тихо

-Добре ли си?-попита Виктор

-Да.-отговорих и затворих за момент очите си -Просто съм изморена.

-Значи няма да излизаме със Стилиян и Надя.-каза Вик и го погледнах

-Не. Ще излезем.-казах

-Не няма. Не искам допълнително да се напрягаш.-каза

-Няма пък. Ще излезем.-казах

-Не. Ще останем вкъщи.-погледнах го ядосано

-Хубаво.-казах и излезнах от асансьора

-Мария!-заговори Виктор

-Майната ти.-казах и не ми пукаше, че всички ни гледат

Мразя да ми казват какво да правя. В следващия момент усетих някой да ме вдига.

-Викторе пусни ме!-извиках

-Господи. Ако не те изчукам, така че да не ходиш цяла седмица, сега като се приберем...-каза ми в ухото

-Сега като се приберем, ще се оправим и ще излезем със Стилиян и Надя!-казах

-Ще видим.-каза Виктор и излезнахме навън

Вкара ме в колата и затвори вратата. А после се качи на шофьорското място и потеглихме.