Големия Сблъсък

Глава 28

Мария

Слезнах при бате в закусвалнята и седнах срещу него.

-Е, какво става с теб?-попитах го

-Първо ти ми кажи, и после аз ще ти кажа.-отвърна с усмивка

-Е, ами.. преди половин година дойдох тук да стажувам за месец и накрая реших да остана да работя. През това време се сдърпах с Виктор няколко пъти. И сега сме приятели.-казах -Сега е твой ред.

-Ще се женя.-каза и премигнах няколко пъти

-Какво? Как? С коя? Аз.. честито..-казах и го прегърнах

-След 2 седмици. Всичко е уредено още от преди два месеца. Но исках лично да ти го кажа когато се видим.-каза той с усмивка

-А кога ще разбера, коя ще те търпи в следващите години?-попитах го с усмивка

-След 2 дни.-отговори бате и кимнах

---

-Ванесаа прибрах се.-извиках

-Най накрая.-Ванеса дойде от кухнята с бутилка вино

Щом видя батко ми, си потърка очите и се засмях.

-Това Влади ли е или се бъркам?-попита тя

-Същия съм. Виж какъв съм красив. Няма никой като мен.-батко ми се засмя

Двамата се прегърнаха и седнахме на дивана.

-Утре сме на вечеря с Виктор и Мишо.-съобщих на приятелката ми

-Какво?-попита Ванеса объркано

-Дължиш ми го.-погледнах я с подмазваща усмивка

-Ъх, мамка му. Добре.-въздъхна тя

-Кой е Мишо?-попита бате

-Мъжът който въздиша по Ванеса от няколко месеца, а тя го отхвърля постоянно.-отговорих му

-Не е вярно.-защити се Ванеса

-Добре. Това за Нова Година не го броим.-засмях се

-Хубаво.-каза Ванеса и отпи от чашата

-А наздраве няма ли да кажеш?-попита я батко ми

Тя го погледна на криво и даде ръката си с чашата напред.

-Наздраве.-каза му тя

Той само се усмихна и тримата си направихме наздраве след което отпихме от виното.

---

На сутринта

Телефона ми звънна и вдигнах главата си. Затворих на този който звънеше и отново легнах.

Охх тоди който ми звънеше беше голям досадник. А на мен ми се спеше ужасно.

Па телефона

-Който и да си ще те убия.-казах щом вдигнах

-Обаждам се, за да те попитам дали ще идваш на работа.-чух гласа на Виктор

-Не. С махмурлук съм.-отговорих и затворих

Сл2д което отново легнах.

Глт на Виктор

Мария ме затвори и Мишо ме погледна.

-Какво стана?-попита

-С махмурлук е.. най вероятно и Ванеса.-отговорих му

-А довечера??-попита Мишо

-Ще звънна по-късно, за да разбера какво е станало. И после ще ти кажа.-казах му

-Добре.-каза Мишо -Ти сега сигурен ли си, че не харесваш Мария?

-Какво ги говориш бе Михаиле?-попитах го на приятеля ми

-Просто ми е интересно.-отговори той

-А ти нямаш ли си работа, че да ми висиш още тук?-зададох следващия си въпрос

-Нямам си.-отговори

Глт на Мария

Събудих се отново и усетих миризмата на кафе.

-Най накрая и ти се събуди.-каза Ванеса

Взех чашата с кафето и отпих една голяма глътка.

-Виктор ми се обади по раното. Явно е искал да ме пита в колко да ни вземат довечера.-казах след кратка тишина

-Ако пак ти се обади чу кажи да дойдат в осем.-каза ми Ванеса

-Добре. Знаеш ли къде е брат ми?-попитах я

-Отиде при Лени.-отговори

-Лени?-бях объркана

-Годеницата му.-отговори тя

Кимнах и телефона ми звънна. Беше Виктор.