Големия Сблъсък

Глава 44

Влезнахме в голямата сграда и всички погледи попаднаха върху мен и Виктор. Чудесно. Всички знаеха, че не сме просто шеф и работник... Жените ме гледаха с омраза, а мъжете някак странно.

Влезнахме в асансьора и въздъхнах..

-Да не ти пука.-изведнъж каза Виктор

-Моля?-погледнах го объркано

-Не обръщай внимание на погледите на жените. Всяка една от тук се е опитала да се добере до мен за дълго време, но никоя не е успявала. Освен теб. Ти не се опита по никакъв начин да се вмъкнеш в гащите ми, заради това ги е яд.-усмихнах се леко

-Да така е.-казах и Виктор се доближи

Постави лека целувка на устните ми и вратите на асансьора се отвориха. Излезнах от асансьора с усмивка на лицето. Влезнах в офиса си и седнах на стола зад бюрото. Включих лаптопа и се залових за работа.

---

Вратата се отвори и вдигнах поглед от лаптопа. Беше Виктор. Затвори вратата и дойде до мен.

-Какво има?-попитах го и станах

Отидох до него и устните му се разбиха в моите. Инстиктивно ръцете ми отидоха на врата му. Виктор включи език в целувката ни и ме вдигна. Усетих, че ме слага на бюрото.

-Мамка му, не мога да издържа без теб.-каза Виктор през целувките

-Без мен или без секс?-попитах

-Без теб.-отговори и усетих едната му ръка по вътрешността на бедрото

Изстенах и усетих как мъжа срещу мен се усмихва. Ръката на Виктор хвана бикините ми. Докато се осъзная вече ги беше свалил заедно с панталон ми надолу. А моите ръце откопчаваха колана му. Щам го откопчах, Виктор свали панталоните надолу и усетих колко е надървен щом се опря леко в мен.

Изстенах от наслада. Виктор започна да целува врата ми и в този момент усетих как навлиза в мен. Едва издържах да не стена. Виктор ме вдигна и ни отнесе на дивана. Легна ме и отново започна да влиза и излиза от мен, но този път много по бавно. Знаеше, че ме дразни.

-Вик..-тихо изстенах

-Какво има скъпа?-попита

-Моля те..-поех си въздух

-Какво да направя?-попита

-По бързо....-казах тихо

-Ще го направя. Но искам да слушам гласчето ти.-прошепна, а аз настръхнах

Кимнах и в следващия момент се заби в мен, а аз истенах.  Беше дяволски добър...

-Точно така, скъпа.-говореше Виктор докато стенех

---

Оправих си косата и вратата се отвори от някакво момиче.

-А, Виктор!-беше изненадата

-Здрасти Надя.-каза и Виктор и двамата се прегърнаха

-Извинявай. Ти си Мария, нали?-попита момичето на име Надя

-Да.-казах и се ръкостискахме

-Здравей. Аз съм Надя. Стилиян ми прати някои неща за някакъв проект. И каза, че ако искам мога и теб да помоля за помощ.-каза

-Добре. Няма проблем.-казах

Момичето ме гледаше няколко секунди и после погледна Виктор.

-Между другото Надя е приятелка на Стилиян.-каза Виктор

-Оу.. супер.-усмихнах се леко

-Да. Е аз ще тръгвам. Оставям ви да работите.-каза Виктор и излезе от стаята

-Е, хайд да видим за какво става дума.-казах на Надя

Двете седнахме на столовете и започнахме да разглеждаме първо документите които беше докарала Надя със себе си.