the morning after i killed myself.

BREAKFAST.

На следващата сутрин след като се самоубих, аз се... събудих.

Напуснах все така лениво топлото си и уютно легло, както правех и всяка друга сутрин, но някак този път разполагах с нужните желание и бодрост. Чувствах се лек. Кожата ми настръхна отново заради сутришната хлад, която бе установила контакт с все още затоплената ми плът. Нещо, с което вече бях свикнал, но въпреки това се поспрях да се насладя на усещането, сякаш представляваше нещо напълно непознато.

Слязох в кухнята тихомълком и на пръсти, и си приготвих любимата ми закуска. Топъл хляб от пекарната, който все още можеше да опари ръцете ми. С ненужна прецизност го нарязах на колелца, усмивка все така заела мястото си на устните ми.

Намазах обилно две от тях с масло, което бавно започна да се разтапя по меката сърцевина на филийките с почти недоловимия звук на мекнещия хляб.

Добавих ягодово сладко и ягоди, които нарязах старателно, след като направих малка почивка, за да мога да ги набера сам от градината у дома и да подбера най-червеникавите.

Налях си от сока, на който се наслаждавах всяка сутрин. Този от вишни, който беше едновременно сладък, но и горчив. 

Настаних се близо до прозореца и се наслаждавах на това как храната се топеше в устата ми докато чаках първите лъчи на слънцето, а с тях и началото на новия ден.