the morning after i killed myself.

PAYING A VISIT.

На следващата сутрин след като се самоубих, посетих съседите ни, които винаги намираха за какво да ме смъмрят.

Дали ще е защото волейболната топка на съседните деца е попаднала в двора им и съм се "промъкнал като крадец", за да им я върна. Или може би защото понякога си позволявах да късам от вишневото им дърво, чиито клони навлизаха и в нашия двор, което по пътя на логиката правеше дървото и наше.

Женицата, която все още нямаше намерение да носи нещо по-различно от пуловери, подкрепени от бижу ики пък две, се бе настанила на един от столовете около малката масичка на верандата, разгърнала сутришния вестник, за да прикрие шока си, след каго бе прочела заглавната страница с новината за смъртта ми.

Мъжът ѝ топеше къс от поничка в следобедното си кафе докато чертаеше схеми за реставрирането на неизползваемата част от техния дом.

Разходих се из градината им, галейки листата на червенеещите изпод тях лъскави домати, от които навярно по-късно щяха да откъснат няколко, за да ги хапнат с меко, солено сирене и комат хляб.

Преди да си тръгна се спрях до стената, на която бях оставил отпечатъци от пръстите си с боя. Лека усмивка се заформи на устните ми докато гледах как от тях беше останал единствено чезнещ отенък.