the morning after i killed myself.

FALLING IN LOVE.

На следващата сутрин след като се самоубих, се влюбих.

Не в момчето от края на улицата, което постоянно изявяваше желание да ми помогне с нещо, макар и да караше сърцето ми да тупти една идея по-бързо.

Не в старата жена, която всеки следобед минаваше покрай дома ми и от пазарната ѝ чанта се измъкваха по един-два портокала, заради които всеки път, за да ги върна, трябваше да я догонвам.

Влюбих се в семейството си.

В майка ми, която всеки ден прекарваше по час или два на леглото ми, преминавайки с потрепващи от мъка длани по матрака, сякаш очакваше да усети друга тежина върху него освен нейната собствена. Или пък да намери кътче, което съм запазил все още топло след липсата си.

Очите ѝ, които преди се взираха с укор в стените, по които бях налепил изрезки, случайни листове или пък свои рисунки. Очите, в които вече се четеше единствено тиха смирена любов и оглушителна липса.

Влюбих се в баща ми, с който винаги ходихме на риболов и някъде измежду ловенето на хлъзгавите риби съумявах да напъхам писънце в малка бутилка и да го изпратя на пътешествие надолу по течението на реката.

Грубите му пръсти старателно навиваха лист след лист, бутилка подир бутилка пътувайки по водите на близката до дома ни река, макар да беше пред пресъхване.

Влюбих се в приятелите си, които ми пазеха място за обяд и винаги оставяха по нещо, което обичах да си отмъквам от тяхната закуска. Приятелите ми, които издълбаха името ми, наред с пожелание за светли дни в дъба до тайното ни място, без да се интересуват от това дали ръцете им ще получат щети от усилията.

Приятелите ми, които приех за част от семейството си много отдавна.