the morning after i killed myself.

UNFINISHED.

На следващата сутрин след като се самоубих, 
опитах да се върна.

Опитах да бъда с родителите си, да имаме вечери заедно, да досаждам отново на съседите, тероризирайки ги с боя. Посетих момчето, което бе хлътнало по мен и го видях с празен поглед да полива ягодите в своята градина, които явно бе засадил за мен, защото винаги ми носеше по няколко, знаеше, че винаги ме караше да се усмихна.

Опитах да се върна, защото не можах да завърша всички онези неща, които бях започнал.

Така приключва и тази кратка история, чието послание толкова силно исках да предам.

На всички ни понякога ни е наистина трудно и с възрастта примката на живота се затяга, затова и бавно натрупващия се стрес или пък задънените улици, в които попадаме могат да провокират желание у нас да изоставим себе си, всичко около нас. Но животът е и красив, а от бедите винаги има изход.

До нови срещи с нова творба от мен или нов ъпдейт.

-ТИА.