the morning after i killed myself.

REGRETS.

На следващата сутрин след като се самоубих,
посетих моргата, където обратно на казаното във всички криминални филми не усетих студ или пък страх, че тяло ще се появи от никъде и ще ме изплаши от смърт.

Отворих един от многото метални контейнери и издърпах металната пластина, върху която лежеше тялото ми. Бях толкова блед, нещщо, което винаги бях искал да постигна, ала всички винаги ми казваха, че съм красив заради целунатата си от слънцето кожа. 

Разказах на себе си за всичко, което съм зърнал през отминалите скорошни часове. За родителите ми, за слънцето и децата, за плажа, който посетих и по чийто бряг се опитах да оставя стъпки, но нищо не се случи.

Гледах към себе си с натежали от мъка очи и направих няколко опита да обхвана малките си рамене, за да ги разтреса, почудил се дали по този начин не бих постигнал нещо. Да се събудя? Или може би да накарам тялото ми да обхване чужда душа и да се "върна към живот" , за да мога да зарадвам близките си още веднъж.

Още само веднъж.