the morning after i killed myself.

TAKING A WALK.

На следващата сутрин след като се самоубих,
се разходих от входната врата до към средата на улицата, следейки котката ми, чиято козина бе настръхнала, а стъпките ѝ бяха някак предпазливи, леки, сякаш знаеше, че някой я съпровожда, ала очите ѝ не бяха способни да съзрат никого и нищо по-различно от къщи и още къщи.

Видях как се качи на затоплилия се от слънцето каменен зид и мързеливо се излегна по гръб, извила телцето си и открила коремче, очаквайки в този момент да я погаля или поглезя със своите ласки, по същия начин, по който го правех през всеки ден зад гърба ми, както и когато след всичко я поемах в скута си и я оставях да спи с часове, докато закачах бегло едното от двете ѝ уши в опит да я подразня поне мъничко преди напълно да се отпусне в комфорта ми.

А вечер, когато града отново заспи, я намирам излегната на прага на стаята ми, очаквайки моето наизпълнимо завръщане.