~ Плоско огледало.

~ Мъртво вълнение..

††††††††††††††††

"Ще ми липсваш много... "

"Не, не го прави..!!!! " - и вълната я погълна..

††††††††††††††††

След силния шум  на вълната аз се събудих от ужасяващ кошмар,беше ужасяващ защото сънувах смърта на мама. Тя беше скочила от една скала близо до нашата къща, когато бях на тринадесет години. Обичах тази скала още от малка. Когато усетя,че съм сама (а аз винаги съм сама)  ходя на тази скала с цигара в ръка с надеждата ,че тя ще се подаде от водата и ще ме вземе със себе си. Аз знаех,че тя все още е жива,като мъртво вълнение беше тя.  Може би откачам, но след нейната смърт чувам шумове когато съм близо до вода.  Свита на леглото аз осъзнавах колко много ми липсва. Бяха минали три години откакто нея я нямаше. Всички мои действия от преди три години нямаха вече никакво значение и сега нямаха.  Все още не бях свикнала, исках да е до мен в момента и да мога да я прегърна. От нея имах само един медальон. Той имаше форма на малка стъклена русалка а стъклото беше синьо ,толкова добре изпипан че когато го гледаш на лунна светлина  си представяш, че си на дъното на океана и покрай теб минават топли спомени.  След минути  усетих ръката на Кларън около кръста  ми. Сърцето ми трепна и стомахът ми се сви. След тази негова прегръдка аз станах от леглото,той също направи същото. Очите ми се срещнаха с неговите и се задържаха там. Той не помръдна,когато приближих. Изчакваше, за да е сигурен, че каквото и да се случи по-късно, то ще е защото аз го искам. Бяха изминали пет месеца  и нищо не се бе променило. След две години, след две десетилетия- пак щеше да е същото..

Пристъпих колкото се може по-близо,без обаче телата ни да се докосват. Усетих аромата на сапун по кожата му и видях как гърдите му се надигат и отпускат. Той стистна челюсти и широките му рамене се изкопнаха,когато се опря още по-здраво на вратата, пририскайки ръце зад гърба си.

-Емили...

- Всичко е наред - прошепнах и се наведох към него. - Добре съм.

Моите устни едва изпърхаха по бузата му, когато неговите длани ме обхванаха. Той ме придърпа към себе си,докато разстоянието между нас не се стопи напълно. Ръцете му пропълзяха от талията към шията ми и спряха там,обгръщайки лицето ми,сякаш е от стъкло. Очите му се задържаха на моите достатъчно дълго,за да усетя топлината в тях,после се наведе към устните ми. Главата ми се избистри. Сега го имаше единствено това между нас,само ние. Той. Кларън. Моя Кларън.

Целувката с непознатия човек за мен започна бавно,сладко,сякаш устните ни отново се опознаваха след дългата раздяла. Скоро обаче се притиснах силно към него. Сграбчих неговата блуза с две ръце и продължих да стискам материята,докато устните му се движеха по бузите ми,покрай ушите,надолу по врата. Той се забави само веднъж,когато непокритата кожа свърши. Не исках да спира,затова пуснах неговата блуза и изхлузих моята през глава. Когато го хвърлих на пода,неговият вече беше там.

Положи чело на рамото ми,а ръцете му бавно напредваха от раменете ми надолу към дънките. Целувахме се по целия път към леглото,където той легна под мен,а краката ми се увиха около кръста му.

-Можем да спрем - тихо каза Кларън,- ако ти е притеснено или не си сигурна.

Усмихнах се. Ако е имало моменти,когато съм се чувствала притеснена или несигурна до Кларън,причината никога не е бил страхът да съм твърде близо до него,нищо че не го познавах твърде добре, но знаех че след това ще бъде по-различно. Напротив- страхувах се, че не съм достатъчно близо до него..  Страх ме беше, че рано или късно всичко щеше да свърши. Нямаше как да не се случи. Понякога се чувствах така увлечена,толкова щастлива,че си позволявах да си представя как край няма да има... Но все се намираше нещо, което да ми напомни.

Случи се и сега,докато лежахме един до друг с преплетени крака,а главата ми беше отпусната върху гърдите му. Усещах студено камъче на гърдите си,толкова разсеяна,че не знаех че това е гердана на мама. Веднага станах и почнах да събирам дрехите си от стаята на Кларън, когато ги облякох бях готова да си вървя в нас и бях готова за нов скандал. Точно преди да си взема раницата, Кларън  ме целуна.

- Не е нужно да вървиш - каза тихо и спокойно.

-Настоявам.. - казах строго, все едно нищо не се бе случило между нас и просто излязох от тях, без чувства... отново ми беше студено и този път направих и грешка. Голяма грешка с това момче.  С тази мисъл вече бях до нас и чувах океана и някой друг самотен глас. Вместо да се прибера при леля аз отидох до скалата с нетърпение да изпуша една цигара. Когато вече бях там почувствах огромна празнота. Стоях и гледах полу-пълната луна в отражението на водата.  Стоях там и след внезапна вълна от страх  реших да се прибера. След като влязох първо реших да седна да ям и след това се качих в моята стая и извадих бележката от Кларън и започнах да я чета...

.....

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††