~ Плоско огледало.

Звездите не са вечни.

В онази ясна безлунна нощ аз наблюдавах светлата ивица на Млечният път. Това е видимата част от огромното множество звезди и междузвездна материя, които образуват тази "наша" галактика. Не мога да я нарека наша, защото нищо не е наше. Стоях и гледах към небето и си мислех, дали звездите са вечни? Защо те могат да наблюдават постоянно какво става на Земята а ние умираме? Тогава се сетих, че нищо не е вечно. Няма завинаги и всичко с времето си отива. Аз го знаех от личен опит. Мислех си, че мама все още ще е с мен и, че сега щяхме да гледаме здездите двете. Но нищо не е вечно. Понякога ме е страх, че края ще дойде и аз няма да съм готова за него. Този страх се превърна в навик с времето и сега живея в страх, че ще загубя нещо, което нямам.
Звездите не са вечни. Те се раждат, еволюират и накрая "умират". Трудно е да се каже, че звездата умира, по-точно попадат в междузвездното пространство и служи за образуване на нови космически обекти. Всичко си е навързано там горе. Един умира, за да даде възможност на друг да съществува. Света винаги ще намери начин. Докато лежах на тревата с поглед към небето се замислих за хората. Как сме създадени? Защо динозаврите са загинали и са дали шанс за нас? Въобще динозаврите ли са ни дали този шанс? Защо не знаем как е създаден първия човек? Как се е създал и втория? Какво има извън нашата галактика? Как се създава тази безкрайна черна материя със светещи звезди? Какво има и на дгугите галактики? Тези въпроси са без отговор. Нещо като много трудна задача по математика.Чувала съм, че ние хората сме маймуни,но според мен сме създадени от звездния прах. Звучи невъзможно ,но всяка молекула в човешкото тяло съдържа атоми от избухнали някога звезди. Чудя се къде въобще е нашето място в огромния галактически свят. Всъщост разбирам,че всички сме толкова малки по размери. Мислим си, че сме върховните хищници ,че имаме контрола над природата, а истината е, че сме просто едни малки точки във вселената. Затова спрете с това самочувствие.. :)