~ Плоско огледало.

~Ледено..

~ Виждам всичко.. не само в  тъжния град ,пълен с фалшиви хора без сърца, а и в гората ,но това е дълга история.  Сега малко за мен.

- Най-важното е, че стоя настрани  от хората, така няма как да ме наранят ,обичам рисуването и изгледите. Моите картини са свързани с гората. Когато хвана четката и боите са до мен забравям за всичко и всеки . Нямам много приятели,и не мога да ги нарека по този начин.

Една вечер се събудих от поредния си кошмар и реших да изляза на верандата. Беше пълнолуние. Луната светеше ярко и се виждаха прилепите как тайнствено обикаляха около мен. Вървях бавно и уплашено към плажа. Самотния плаж  беше спокоен, както никога досега. Чуваше се само шума на вълните и фара,който стоеше близо до брега и светеше. Отидох до брега , все пак малката ми къщичка беше доста близо до самия океан. Шума на дърветата беше примамлив.Чуваш ги как тихо и спокойно листата пеят и си казваш,че искаш да отидеш при тях. Стоях там и слушах дърветата. Стоях като призрак и бялата ми нощница се мърдаше  от лекия бриз. Бях боса и усещах ледената вода от океана. Пясъка беше леден. Въздуха беше леден. Сърцето ми беше ледено. Всички около мен бяха ледени, този лед не свършваше.. Стоях в тази ледена атмосфера и нещо ме привличаше към гората. Тръгнах. Тръгнах, но краката ми бяха заковани за пясъка. Умствено бях вече там. Представях си как се опитвам да мина през гъстите храсти и как техните бодли правят дълбоки рани в краката ми,как звуците около мен не са страшни, дори някак забавни, представях си как се докосвам до дърветата и търся нещо,търся,търся и пак търся,но не го намирам..Изведнъж усетих зад мен нещо като гъделичкане,това за миг ме разсея от мислите. Обърнах се ,но нямаше нищо. И как щеше да има,кой ще ме потърси мен ?. та аз съм едно нищо... Отново сълзи напираха в очите ми. Не можах да ги задържа вече. Бавно и незабележимо една капка вече се стичаше по бузата ми. Премръзнала аз горях. Толкова емоция и спомени имаше в мен и така всичко бушуваше ,беше като коктейл... Толкова разбъркан и студен.  Фара ,който беше във водата от време на време огряваше насълзеното ми лице. Очите ми бяха червени и тъжни. Видях ,че слънцето скоро ще изгрее и тръгнах към къщичката. Щом влязох в нас се завих и продължих да плача..