~ Плоско огледало.

~ "Байрънстейд"

Минаха пет дълги дни. В последния двамата с  Кларън прекарахме един незабравим ден. Мога даже да го нарека най-хубавия от месеци насам. Ние с него имахме четири  вариянта за деня,да отидем на надпревара с трактори , да минем за състезанието с плашило, да посетим надбягването с каруци или направо да поемем към карамелизираните ябълки и бирата с вкус на тиква. Чудите се, какви са тези древноселски игри? Това беше панаира на Коста Рика. Лятото си заминаваше и идваше есента и с нея за ръчичка вървеше и училището. И така де този панаир имаше едно странно име изписано на петдесетина табели из града. "Байрънстейд " Това име беше темата на много хора из града. Всеки чакаше тези дни с нетърпение. Това беше единствения ден, в който можеш да се отпуснеш в някоя каруца и да заспиш на някоя пейка със бутилка сайдер до теб. Ние с Кларън знаехме какво ще правим.  Аз бях навита да се впусна в  надпреварата с каруци. Виждаше се една дълга каруца в другия край на поляната теглена от коне. Помотахме се наоколо,като пътьом спряхме, за да гласуваме за най-добре изрязана и ужасена тиква,да погледаме демонстрация  как се прави сайдер и да дегустрираме различни видове кленов сироп,от местното  производство. Тези тикви придобиваха вид на Хелоуин,но това си беше един странен панаир. Когато най-накрая се подредихме на опашката за състезанието с каруци,минаха още трийсед минути,докато ни дойде редът. Тогава обаче се оказа,че нашата каруца е препълнена и трябва да чакаме следващата,което би отнело още няколко минути.
- Според мен можем да се сместим и в тази - каза Кларън,преценявайки с поглед разстоянието между насядалите в каруцата.
- Тогава нямаш нищо протиш да седнеш в скута ми?  - пошегувах се,докато си знаех ,че аз ще седна в неговия.
- В името на забавлението и за да си спестим чакането -нямам. Готов съм да направя тази невероятна жертва - каза Кларън със същия весел тон, като моя.
Кларън се радваше за мен. Радваше се, че съм добре,но той просто не виждаше маската ми. Тази невидима маска,която свалям вечер в близост до солената вода . Това лято ми се бяха случили много неща. И тези лъжи,които казвах на хората до мен излизаха всякъкви граници. Нямаше как да го крия повече.
Прехвърлихме се през задната ритла на каруцата. Кларън вървеше плътно зад мен,докато аз си пробивах път през гъсто подредените крака,бедра и бали сено. Както Кларън беше зад мен той се озова първи на дългата по подобие пейка.
- Да не беше си помислила,че ще седна в скута ти?  - каза той с леко закачлив глас.
- Всъщост да, и щеше да бъде доста епично. - отговорих смеейки се.
В каруцата бяха натъпкани трийсетина души и някои от тях -ако се съди по високите писъци и необуздания смях- вече явно бяха опитали коктейлите с вкус на тиква,но въпреки това се чувствах толкова уютно отзад в скута на Кларън, сякаш бяхме съвсем сами.
В очите ми напираха сълзи. Примигнах да ги прогоня и се изпънах,за да се освободя от ръцете му. Опитах се да го погледна в очите, но не събрах кураж. Сега беше моментът. Най-накря трябваше да го направя. Достатъчно лошо беше да лъжа дори само него.
-Кларън... - В очите ми бликнаха нови сълзи само при споменаването на името му. -Трябва да ти кажа нещо. Той сложи ръка на коляното ми.
-Каквото искаш Ем,по всяко време можеш да ми кажеш.
- Спомняш ли си...
Рязкото тръгване на каруцата ме прекъсна. Ръцете на Кларън на секундата се озоваха отново около кръста ми. Въздухът се изпълни с викове,когато конете бързо преминаха от спокоен тръс в устремен галоп. Вкопчих се в него,за да не изхвръкна от каруцата.
Когато всичко свърши и каруцата постепенно спря до финалната линия, Кларън, все още усмихнат,прибра от лицето ми разпилените кичури. Понечи да ме целуне по челото,но аз вдигнах глава и устните му попаднаха върху моите. Целувахме се така в продължение на няколко секунди,без да обръщаме внимание на погледите и подхилкването на спътниците ни в надбягването. След няколко от тези великолепни секунди той се отдели от мен.
- Сайдер- изпъшка той седнал на тревата. Или пък може лимонада,даже отвара на вещица,все ми е едно. Стига да е течно и да може да се пие.
- Аз също мога да пийна нещо. -казах след многото вълнения.
- Нали искаше да говорим? 
- Онова,което направих, беше глупаво. И детинско. Най-вероятно още повече щеше да влоши положението. Но въпреки това излъгах.
- Не е нищо важно. Може да почака.
- Сега след този сайдер да проследим този колежански рок.
На няколко крачки имаше една бесетка близо до някакво езеро. Залязващото слънце играеше роля за красотата на езерцето.
След като стигнахме Кларън предложи да танцуваме. Чуствах се толкова добре,че дори не се поколебах,когато Кларън ме покани да танцуваме.
Пространството под голямата бяла бесетка беше претъпкано с хора,а малкият дансинг се тресеше под стъпките на танцьорите,които тропаха с токове и подскачаха безгрижно. Трябваха ми две завъртвания и доста блъскане в останалите хора,докато схвана ритъма и движенията,но след като веднъж се отпуснахме,започнахме да танцуваме като истински професионалисти. Кънтри песните следвяха една след друга. Онесена в музиката и танците и мислейки,че никой не ме гледа аз разбрах,че съм сама на дансинга и всички направили кръг около мен и ме гледат. Не пляскаха,не танцуваха,нито пееха. Просто срояха и ме гледаха. Момичетата се цупеха. Момчетата се усмихваха.
Това означаваше също и че не знам много по-малко за състоянието си,отколкото предполагах. Това не беше в мой стил. След срама хванах Кларън за ръка издърпвайки го от тълпата и се запътихме към колата му.